Не се връщай

Тя се усмихна и свали новия си пуловер. Отдолу нямаше нищо, дори сутиен. Не се нуждаеше от сутиен и не се преструваше, че й трябва. Това му харесваше. Всичко у нея му харесваше. Не че имаше нещо против която и да е гола до кръста жена в стаята си. Но тази беше специална. И като излъчване, и като физика. Тялото й беше съвършено — стройно и силно, но същевременно изящно и крехко. Формите й плавно се преливаха, очертавайки един непрекъснат контур — беше като лентата на Мьобиус, с извивки без начало и край. Кожата й имаше цвят на мед, усмивката й беше дяволита, а смехът — заразителен.

Ромео отново набра номера. Този път Жулиета вдигна веднага.

— Те са — обяви Ромео. — Висок и едър рус мъж и млада тъмнокоса жена, много по-дребна от него. Това е видял човекът от хотела.

— Някаква идея колко време ще останат там?

— Платили са в брой за една нощ.

— Поръчали ли са събуждане?

— Не. Няма как да летят. Не могат да платят в брой, а и документите им не биха издържали и най-формална проверка. Ричър изобщо не прилича на Темпъл, което няма как да убегне дори на смотаната летищна охрана. Според мен просто използват хотела за временно убежище. Изборът им не е лош. Хотелите на летищата винаги са анонимни, а Питсбърг едва ли може да се нарече център на вселената. Интересно ми е обаче как са се сдобили с толкова пари.

— Момчетата ще стигнат до там по най-бързия начин.

— Мениджърът на хотела каза, че Търнър говорела по телефона.

— С кого?

— В момента проследяват разговора.

Останаха да лежат потни, задъхани, омотани в чаршафите. Търнър се надигна на лакът и прокара пръсти по челото му, малко над веждите. Докосваше го бавно и внимателно.

— Тук нямаш белези — отбеляза тя.

— Защото всичко е кост, твърда кост.

Пръстите й се плъзнаха надолу към носа.

— Тук обаче не е така. Костта не е издържала. Скорошна контузия, нали?

— В Небраска — кимна той. — Някакъв тип ми се ядоса за нещо.

Върхът на показалеца й проследи белезите. Зараснали, но не много отдавна. Смачканите костици под тях бяха довели до леко изкривяване на носа надясно. То все още го изненадваше, когато се погледнеше, но на нея не й правеше впечатление. Пръстите й продължиха да го изследват. Около ухото, надолу по врата, после към гърдите. Върхът на кутрето й хлътна в дупката от куршум, която беше точно толкова голяма.

— Трийсет и осми калибър — поясни той. — Със слаб заряд.

— Имал си късмет — каза тя.

— Винаги съм бил късметлия. Щом съм тук…

Докосването й продължи надолу към кръста. Към стария белег от шрапнел.

— Бейрут — промълви тя. — Пише го в досието ти. Наградили са те със „Сребърна звезда“ и „Пурпурно сърце“. Не е зле, но мисля, че в корема ти е влязъл повече метал, отколкото в гърдите.

— Беше кост — поясни Ричър. — Парче от черепа на войник, който имаше нещастието да бъде наблизо.

— В досието ти пише шрапнел.

— Колко пъти го прочете?

— Няколко.

— А знаеш ли откъде идва думата „шрапнел“?

— Откъде?

— От името на един английски воин, роден през осемнайсети век. Казвал се е Хенри Шрапнел.

— Наистина ли?

— Осем години бил капитан в артилерията. После изобретил снаряд, който се пръскал на безброй частици и станал майор. Херцогът на Уелингтън използвал тези снаряди в Полуостровната война и в битката при Ватерло.

— Страхотно.

— Благодаря, че си ми прочела досието. Това означава много за мен.

— Защо?

— Защото иначе сега трябваше да ти разказвам и обяснявам куп стари истории.

— Струва ми се, че не е лошо да си разменяме стари истории.

— Ти не си ми разказала нито една.

— Но ще го направя — отвърна тя. — Ще ти разкажа толкова много, колкото искаш да чуеш.

Ромео отново набра номера на Жулиета.

— Говорила е по предплатен телефон, който почти сигурно е купен от „Уол-Март“. Напълно непроследим, в случай че е платила в брой. А аз съм готов да се обзаложа, че е такъв.

— Все пак си струваше да проверим — каза Жулиета.

— Не бива да забравяме, че армията е един от основните купувачи на предплатени телефони просто защото голяма част от военнослужещите не печелят достатъчно, за да си позволят договор с мобилен оператор. Което е срамно наистина. Другата причина е, че част от тези хора не се задържат на едно място, за да се ангажират с договор.

— Така е в армията.

— Този телефон е засечен от три ретранслаторни кули, северно и западно от Пентагона.

— Разбирам.

— Рок Крийк се намира на северозапад от Пентагона.

— Така е.

— Според мен се е обадила на кораба майка. А някой на борда е приел обаждането.

— Нашите момчета вече пътуват към Питсбърг.

— Няма значение. Вече никой от Рок Крийк не е в състояние да й помогне.

> 40

Търнър отиде да се изкъпе, но Ричър не си направи този труд, а просто се уви в единия халат и се изтегна на креслото — задоволен, отмалял и отпуснат, както не се бе чувствал отдавна. После Търнър се появи, облечена в другия халат.

— Колко е часът?

— След четири минути пак трябва да звъннеш на Лийч. Тя знае ли, че съм с теб?

Търнър кимна.

— Сигурна съм, че вече целият свят знае. Но и аз й казах.

— Как прие всичко това?

— Тя е сержант в американската армия, така че не е светица.