Не се връщай

— И преди не са успели да те открият. Сега ще е същото. Армията не използва проследяващи устройства. Но и да използваше, пак няма да те засекат, като се има предвид как живееш.

Ричър замълча.

— Това е нашият юридически съвет — добави мъжът.

— Ще го имам предвид — кимна Ричър.

— Това не е достатъчно.

— Тъй ли? — вдигна вежди Ричър.

— Възнамеряваме да ти предложим стимул.

— Какъв стимул?

— Да ти сритваме задника всяка вечер, докато си тук.

— Ами!

— Започвайки от днес. Така ще получиш по-ясна представа за какво става въпрос.

— Купувал ли си някога електрически уред? — попита Ричър.

— Това пък какво общо има?

— Веднъж влязох в някакъв магазин и разгледах един такъв уред. Имаше жълта лепенка, на която пишеше, че ако започнеш да го човъркаш, рискуваш да застрашиш живота си или да получиш увреждания.

— Е, и?

— Представи си, че и аз имам подобен етикет.

— Не можеш да ни уплашиш, старче.

Старче. В съзнанието на Ричър изплува образът на баща му. На някакво слънчево място, може би в Окинава. Роденият в Лакония, Ню Хампшър, капитан Стан Ричър от морската пехота служи в Япония. Той има съпруга и двама синове, вече тийнейджъри. Ричър и брат му го наричаха старецът, тъй като наистина им се струваше стар, въпреки че по онова време трябва да беше поне с десет години по-млад от него сега.

— Качвайте се в колата и заминавайте там, откъдето сте дошли — изръмжа той. — Не ви е мястото тук.

— Напротив.

— С това съм си изкарвал хляба, нали знаете?

Никакъв отговор.

— Познавам правилата — добави Ричър. — Дори съм създал част от тях.

Мълчание.

Ключът от стаята все още беше в ръката му. Правило номер едно: никога не нападай човек, който току-що е преминал през врата, която се заключва. Връзка ключове върши по-добра работа, но и единичният ключ е ефективно оръжие. Слагаш го да легне в дланта ти и мушваш издължената му част между показалеца и средния си пръст. Получава се нелош бокс.

Но…

Тези насреща му бяха само тъпи хлапаци. Нямаше смисъл да ги изкарва от строя с разкъсана плът и изпочупени кости.

Прибра ключа в джоба си.

Кецовете означаваха, че нямат намерение да го ритат. Никой не рита с меки бели кецове за джогинг. Няма смисъл. Освен ако ритниците не са предназначени за внушаване на респект. Като при онези превъзнасяни бойни изкуства с имена като от китайско меню. Таекуон-до и прочие. Ставащи за олимпиади, но безнадеждни на улицата. Да вдигаш крак като куче на противопожарен кран си е чиста покана да те спукат от бой. Или най-малкото да те съборят на земята и здравата да те наритат.

Дали тези момчета съзнаваха това? Не бяха ли го погледнали в краката? Той беше с тежки ботуши. Удобни и здрави. Беше ги купил в Южна Дакота и възнамеряваше да ги носи цяла зима.

— Сега ще вляза в стаята си — обяви Ричър.

Не получи отговор.

— Лека нощ.

Никаква реакция.

Той се извъртя леко и отстъпи крачка назад, към вратата. Четвърт кръг, описан с цяло тяло. Рамене и всичко останало. Двойката „юристи“ реагира точно според предвижданията му — втурнаха се към него, готови да го сграбчат. Инстинктивно, без да са го планирали.

Ричър изчака достатъчно дълго, за да наберат инерция, после рязко се завъртя в обратна посока и се понесе към тях. Неговите сто и десет килограма срещу сто и осемдесет, движещи се с еднаква скорост. Въртеливото движение на тялото му продължи до момента, в който той заби ляво кроше в лявостоящия. Ударът попадна точно където трябва — в ухото. Главата на младежа се блъсна в рамото на партньора му и отскочи в обратна посока. В същото време десният юмрук на Ричър нанесе безупречен ъперкът в брадичката на втория смелчага. Като по учебник. И неговата глава отскочи, но назад и обратно — почти едновременно с главата на партньора му, изпълнила същото движение, но отляво надясно. Сякаш бяха кукли на конци, чийто кукловод е кихнал.

И двамата се задържаха на крака. Но лявостоящият се олюля като моряк по време на буря, а партньорът му се запрепъва назад. Лявостоящият беше абсолютно нестабилен, с незащитени гърди, прехвърлил цялата си тежест върху петите. Ричър заби един десен прав в слънчевия му сплит — достатъчно силен, за да изкара въздуха от дробовете му, и достатъчно лек, за да не предизвика трайни неврологични увреждания. Младият мъж се преви надве и прегърна коленете си. Ричър направи крачка встрани и се насочи към дясностоящия, който разгада намеренията му и на свой ред опита един немощен десен прав. Ричър го блокира с лявата си ръка и повтори упражнението със слънчевия сплит.

И този се преви надве като първия.

Остана само най-лесната част. Той последователно ги обърна в правилната посока, а след това използва подметката си, за да ги изстреля към колата. Първо единия, а след това и другия. Разнесоха се два тъпи удара, в бърза последователност. Нападателите се забиха в колата с главите напред, свлякоха се на земята и утихнаха. Вратите леко хлътнаха. И двамата бяха в съзнание, борейки се отчаяно за глътка въздух.