Небесни материи

— Да, господарю. — Той склони глава, изправи се и се отдалечи към една странична галерия.

Двамата с Жълт заек напуснахме склада и отидохме да огледаме лабораториите. Помещението на Рамоночон бе напълно разрушено. Пътят ни беше запречен от преобърнати маси, шкафът с материали бе рухнал на пода, наоколо се търкаляха метални и дървени отломки. Голямо мастилено петно бе засъхнало под формата на спирала на същото място, където преди се беше разбил моделът на Рамоночон.

Излязохме на повърхността и се отправихме към лабораторията на Михрадарий. Някъде по средата на пътя Жълт заек замря и ми даде знак да пазя тишина. Откъм лабораторията се чуваха гласове — трима мъже разговаряха на кантонския диалект на Поднебесното царство.

— Той се провали — рече първият с глас, който не познавах.

— Не съм — отвърна вторият и аз се досетих, че това е Михрадарий. Жълт заек стисна устни в свирепа усмивка. Видях смъртта на персиеца в очите й и кимнах, давайки разрешение да осъществи това желание.

Михрадарий продължаваше да говори, без да предполага колко е близо до портите на Хадес.

— Свършено е със „Слънчев крадец“. Хангксу е спасен.

— Може би — рече третият глас, който говореше с диалект на образован човек. — Но ние сме обречени на гладна смърт тук. Не бих казал, че това е кончината, която съм си представял.

— На стълбите има един… не, двама души — обяви мъжът със странния акцент. — Слизайте долу! — извика ни той на гръцки.

Погледнах към Жълт заек и посочих стълбите. Тя кимна и се спусна пред мен в недрата на уранологичната лаборатория, която бе пострадала далеч по-малко от останалите части на моя кораб. Нямаше и една пукнатина по стените, с техните красиви фризове, нито една от здраво закрепените маси не бе преобърната и тримата мъже вътре изглеждаха невредими. На фона на безупречните им дрехи ние с Жълт заек имахме парцаливия вид на просяци. Командирската ми тога бе скъсана, подгизнала от пот и покрита с прахоляк. Бронята на Жълт заек беше смачкана и огъната, ръкавите на туниката й — разпрани, а спартанската плочка, която носеше на шията, се поклащаше на края на усуканата кожена връв.

Тримата, които заварихме вътре, бяха Михрадарий, японецът, с когото Жълт заек се бе сражавала по-рано, и един възрастен поднебесен, облечен със зелена копринена мантия, изрисувана със сини океани и покрита с множество джобове. Той чукна с дълъг, закривен нокът рехавата си брада и ни огледа замислено, сякаш бяхме лабораторни животни.

Михрадарий ни прогаряше с очи. Японецът се поклони леко на Жълт заек. Тя отвърна на жеста.

— Кои са тези? — обърна се възрастният поднебесен към Михрадарий.

Персийският предател ме посочи с пръст.

— Аякс от Тир, човекът, който замисли целия план и след това стана научен командир на проекта, белязан със знака на Ариман.

Поднебесният ми се поклони и аз на него.

— Капитан Жълт заек — продължи с представянето Михрадарий. — Произхожда, от Ксерокия, но е обучавана в духа на покварената Спарта.

— Представи ни гостите си, Михрадарий — рекох на най-изискания си персийски.

Михрадарий кимна към възрастния поднебесен.

— Това е Фан Ксу Тце. Учен от Хангксу. — Следващият беше японецът. — А този, Миджима Шицуми, е командос. Те искат да ви благодарят за гостоприемството. Намират се на борда още от онази атака, която те вкара в болницата.

Преминах на кантонски и се обърнах към възрастния мъж, придавайки на гласа си цялата ирония, на която бях способен в момента:

— Жалко, че не ни съобщихте за пристигането си. Щяхме да ви подготвим подобаващо посрещане.

Той повдигна лекичко вежди, усмихна се и кимна.

— Още една твоя грешка — заяви Миджима на Михрадарий. — Но тази поне мога да поправя. — Той извади меча си и тръгна към мен.

Жълт заек се озова помежду ни, преди да успея да мигна. Не беше въоръжена, но това не й попречи да отбие острието на японеца и да го нападне с голи ръце.

Двамата воини си разменяха удари като гневни богове под погледите на тримата учени. Но скоро след това Фан се намеси:

— Миджима, спри! — кресна той на кантонски. Командосът мигом отстъпи назад и парира ритника на Жълт заек. Тя също се отдалечи малко.

— Имам заповеди… — поде Миджима, без да сваля очи от моя телохранител.

Фан го прекъсна.

— Имаш заповеди да ми се подчиняваш. Само още двама трябва да умрат, за да бъде изпълнена тази мисия, и това ще стане, като му дойде времето.

Повдигнах учудено вежди.

— И кои са тези двама? — попитах на кантонски.

Фан затрака нервно с нокти.

— Миджима и моя милост — отвърна той на гръцки.

— Ние трябваше да загинем с кораба, но нашият персийски сподвижник не успя да разруши напълно „Сълзата на Чандра“.

Михрадарий повдигна рамене.

— Нанесох достатъчно съкрушителен удар на Елада.

— И защо го направи, предателю? — попита Жълт заек. — Беше на голяма почит в Академията, можеше да встъпиш в редовете на безсмъртните герои заради службата си към Симахията.

През лицето на Михрадарий премина сянка, Ярост15 от отвъдния свят надзърна от очите му.