Небесни материи

— Той не желае нашите почести — рекох и посочих фриза на последния персийски император, който се предава на Александър. — Михрадарий е зороастрийски фанатик. Повел е лична война срещу нашествениците, завладели страната му и поругали религията му преди хиляда години.

— И ето че накрая успях — заяви Михрадарий с кръвожадния глас на отмъстителна Фурия.

Кимнах на Жълт заек, за да й подскажа, че е време да изпълни смъртната присъда на предателя, но вниманието й беше насочено другаде.

— Шестима мъже на стълбите — обяви тя. Обърнахме се да погледнем. Шестима войници на Анаксамандър, облечени с нащърбени брони, се спускаха в лабораторията. През визьорите на шлемовете им виждах, че очите им блестят от свръхаерация на пневма. Те насочиха вакууметите си срещу нас и водачът им заговори:

— Не мърдайте, предатели! Заповядано ни е да ви отведем при командир Анаксамандър. — Той се обърна към другите петима. — Водете ги в навигационната кула.

Войниците пристъпиха към нас, твърдо решени да ни заведат на място, което гневният Хелиос вече бе разрушил.

μ

Жълт заек се завъртя внезапно и изрита оръжието от ръцете на войника вляво тъкмо когато той удари с ръка торбата с муниции — дулото избълва откос тетраедри, които се забиха в тавана! В същия миг Миджима се хвърли към най-десния войник с вдигнат меч и го посече с един удар през шията. Останалите войници понечиха да открият огън срещу нападателите, но бяха твърде бавни, за да се сравняват с командосите. Редицата им се разпадна, когато спартанката и японецът се нахвърлиха едновременно върху побърканите мъже. С точни, контролирани движения Жълт заек ги обезоръжаваше и поваляше в безсъзнание. За разлика от нея Миджима просто ги убиваше. Само след броени секунди трима от войниците бяха мъртви, другите трима — обезвредени, без Жълт заек и Миджима дори да бъдат одраскани.

Японецът пристъпи към един от проснатите в несвяст войници и се приготви да му отсече главата. Жълт заек сграбчи меча на безпомощния мъж и зае позиция с намерение да му защити живота.

— Миджима, достатъчно — намеси се за моя изненада Фан.

— Но, господарю Фан, мисията… — опита се да възрази японецът.

— … е под мое командване — прекъсна го с тих глас възрастният мъж. — Никого няма да убиваш без моя заповед.

— Да, господарю Фан — кимна японецът. Той отстъпи назад, без да сваля поглед от Жълт заек, и прибра меча с едно бързо и точно движение. Жълт заек продължаваше да държи своя меч насочен напред и ме погледна въпросително. Поклатих глава и подчинявайки се на безмълвната ми команда, тя прибра оръжието в твърде дългата за него ножница.

Смъкнах няколко завеси от стените и увих в тях телата на мъртвите, като същевременно обещах на духовете им, че в подходящ момент ще се погрижа да бъдат изпратени подобаващо в отвъдния свят. Докато се занимавах с убитите войници, Жълт заек обезоръжи тримата, които бе повалила в безсъзнание, и ги завърза здраво с ремъци от техните брони.

— Питам се дали има и други оцелели войници на кораба — подхвърлих замислено, след като покрих лицето на последния убит.

Михрадарий се разсмя.

— Защо? От хората на Анаксамандър ли те е страх?

— Не — отвърнах. — Но ще ми е нужна всичката помощ, на която мога да разчитам, за да спася оцелелите и кораба.

Михрадарий изсумтя презрително.

— Нима смяташ, че е възможно да се спасите? — попита с любопитство Фан.

— Не зная дали е възможно, но е мой дълг да опитам.

При тези думи ръката на Миджима се спусна към дръжката на меча, украсена с червен безкрил дракон. Жълт заек не пропусна да забележи движението му и застана между мен и убиеца. Японецът плъзна поглед надолу към ранения й крак и аз не се съмнявах, че преценява най-подходящия начин да й надделее в боя.

— Миджима — промълви полугласно Фан. — Казах ти — не!

— Господарю Фан — отвърна Миджима, — той заплашва мисията.

— Аз решавам това.

Японецът застина за миг, сетне пръстите му се разтвориха един по един и той пусна дръжката.

— Сега какво? — погледна ме Жълт заек. Очите й се стрелнаха към Михрадарий, сякаш питаше дали е време да изпълни присъдата.

— Не виждам причини да оставаме тук — отвърнах и посочих с брадичка стълбата. Не знаех дали Миджима няма да защити персиеца, а точно сега не ми се щеше да излагам на риск живота на Жълт заек.

— Ще дойда с вас — заяви Фан. — Ще ми се да погледна тази ваша слънчева мрежа.

Обърнах се и втренчих очи в човека, който бе съкрушил плановете ми. Изглеждаше странно притихнал и спокоен и очевидно изпитваше любопитство към моя проект. Запитах се дали няма някакъв таен мотив, нещо, което би искал да узнае, преди да позволи на своя убиец да ме довърши.

Но Атина ме потупа по рамото и прошепна един въпрос в ухото ми. Как бих се държал на мястото на Фан? — поиска да узнае тя. След като съм изпълнил дълга си, не бих ли оставил да ме води любопитството, като кон, комуто е разрешено да се разхожда на воля из ливадата, след като дълго време е теглил масивна бойна колесница.