Небесни материи

Схванах идеята на богинята, но й отвърнах, че на мястото на Фан бих впрегнал отново коня в колесницата веднага щом враговете ми покажат признаци на възстановяване. Атина не отговори, но продължаваше да се навърта и да пази мислите ми с присъствието си.

Двамата с Жълт заек тръгнахме напред, другите ни последваха. Излязохме на хълма и се спуснахме бавно към кърмата, откъдето можех да видя в цялото му великолепие Арес, слънчевата мрежа и все още заплетения в нея фрагмент.

В продължение на няколко минути Фан разглежда мълчаливо мрежата, прокарвайки пръст по въображаемата линия, свързваща кърмата на кораба с епицикъла, към който беше закотвен.

— Изумително — рече той накрая. — Когато Синът на небесата за първи път ми разказа за този план и ме прати да го саботирам, помислих, че напразно ще изгубя живота си.

— Какво искаш да кажеш? — попитах.

— Смятах, че е невъзможно дори за вашата неразбираема наука да се открадне огън от Слънцето. А ето че се получи.

— И всичко това напразно — въздъхнах и обърнах гръб на най-голямата си грешка. За да се озова лице в лице със злобно ухиления Михрадарий.

— Значи признаваш, че „Слънчев крадец“ беше глупост?

— Естествено — отвърнах. — Истинско светотатство е да се опитваш да крадеш от Хелиос. Трябваше да изобретя нещо друго за каузата на Симахията.

Персиецът се изплю в краката ми.

— Ахура Мазда16 ще те прокълне в отвъдния живот.

— Така ли смяташ? А какво ще каже твоят бог на истината за лъжовния живот, който си водил?

Лицето на Михрадарий пламна.

— С нетърпение ще чакам да те видя как умираш от жажда — просъска той.

— Смъртта винаги може да дойде и по-скоро — обади се Миджима, извади меча и се обърна към Фан. — А нашата доста се забави.

Старецът го погледна, сетне плъзна поглед по сребристите останки на „Сълзата на Чандра“. Накрая отново се обърна към Арес и слънчевия фрагмент. Когато заговори, гласът му бе приглушен.

— Още не, Миджима. И без това краят ни е предопределен. Искам да изуча тази част на небето, преди да умра.

Японецът втренчи очи в неговите, сякаш се опитваше да му внуши нещо. После кимна и отново прибра меча.

Фан приседна близо до ръба, вятърът на външните сфери развя краищата на расото му и отдолу се показаха тънки, костеливи крака. Той извади от обемистите джобове на копринената си мантия блокче от камфорово дърво, от което се поклащаха шест златни спираловидни жици, руло папирусна хартия, две миниатюрни керамични мастилници и калиграфска четчица с конски косми.

Даоисткият учен провеси жиците през борда на кораба и впери поглед в блокчето. Надзърнах над рамото му и за своя изненада открих, че дървото се променя пред очите ми, сякаш камфорът не беше твърдо вещество, а речна вода. След известно време Фан прибра блокчето и започна да рисува странни завити спирали върху хартията.

— Какво правите? — попитах го аз.

— Схема на чи-потоците около тази планета — отвърна той. — Никога досега не бях виждал толкова сложен модел.

Аз пък не бях виждал даоистки учен в действие и открих, че съм запленен от това, което прави. Чудех се само какво може да накара дървото да претърпи такава драстична промяна. В ума ми изникнаха няколко хипотези. Някаква загадъчна сила, непозната за гръцката наука? Или тайната е в свойствата на камфора? А може би жиците са виновни. Но преди да бъда погълнат напълно от водовъртежа на догадките, Жълт заек ме дръпна настрана от борда и ми запуши устата, спирайки дишането ми.

Задавих се и в началото дори опитах да се съпротивлявам, сетне забелязах загрижения й поглед и осъзнах, че съм погълнал поредното преголямо количество пневма. Спрях да се боря и бавно й отстраних ръката.

— Благодаря ти — рекох тихо.

Михрадарий се разсмя като лаещ койот и си спечели изпълнен с омраза поглед от Жълт заек.

— Няма да изкараш дълго, Аякс, с подобно безгрижно поведение — подметна насмешливо персиецът. — Не бих се учудил, ако твоята телохранителка сама реши да приключи с теб.

Жълт заек се обърна към него и си пое дъх. Виждах сянката на Арес да преминава през лицето й, изпълвайки думите й с божествена предопределеност:

— Ти ще си първият, който ще умре — заяви тя и в очите й блеснаха пламъчета.

Михрадарий я изгледа, сякаш предизвикваше едновременно жената и бога в нея. Студените ветрове на външните сфери се надигнаха внезапно и развяха косите му в лицето й.

— Аз съм този, който унищожи делото на живота на Аякс — заяви той с глас, издаващ божествена лудост. — Няма никакво значение дали ще го изпреваря по пътя към отвъдното. Той никога няма да бъде обявен за герой на Симахията, а когато Делос бъде унищожен и Персийската империя — възмездена, моето име и моят живот ще бъдат изписани на руините на императорския дворец и ще останат там завинаги.

В този момент зърнах някакво движение в подножието на хълма. Кловикс се показа от входа на складовата пещера, прикрепяйки Рамоночон, който, слава на Аполон Лечителя, изглеждаше по-добре.

Намръщеният поглед на Миджима издаде, че е недоволен от видяното. Михрадарий също изглеждаше ядосан, най-вече при вида на Рамоночон.