Читаем Некромантът полностью

— Срещнах Кернунос, Рогатия бог. Стоях толкова близо до него, колкото съм сега до теб. А по-късно той дойде при мен: прати мислена форма — същество, създадено, управлявано и поддържано изцяло от силата на въображението му. Мощта му беше невероятна… а Кернунос е само един от по-незначителните Архонти.

Вирджиния поклати глава.

— И какво общо има това с идеята ти да завладееш света?

— Разполагам с четирите Меча на силата. Смятам да призова Коатликуе35, най-великата от всички Архонти. Тя ще ми служи.

Вирджиния Деър си пое рязко дъх.

— Джон, това е лудост — каза тя припряно. — Даже да успееш да призовеш Архонтката, защо й е да ти служи? Какво би могъл да й предложиш, че да предизвикаш у нея дори бегъл интерес?

— Коатликуе презира и мрази Древните. Преди хилядолетия те са я осъдили на цяла вечност страдание — предполагам, че още иска да си отмъсти.

— Отмъщението движи всички ни — промърмори Вирджиния. — Но продължавам да не разбирам как…

Усмивката на доктора бе ужасяваща.

— Известен ми е входът към Шибалба тук, на земята. Ако тя ми служи, ще й кажа къде е.

— А щом тя се озове в Шибалба… — прошепна Вирджиния.

Дий кимна.

— Ще има достъп до всичките безбройни Сенкоцарства. Ще може да тръгне да вилнее през тях, поглъщайки каквото намери.

Смехът на жената прозвуча треперливо.

— Винаги съм се възхищавала на безмилостния ти характер, Джон, но това е главозамайващо. Дори ти, колкото и да си могъщ, няма да успееш да призовеш Архонт. Особено Майката на всички богове. Още щом стъпи в този свят, тя ще започне да поглъща каквото види.

Дий сви рамене.

— Вярно е, че ще имам нужда от нещо необикновено, нещо могъщо, което да я привлече, а после да я разсее достатъчно, за да мога да я оплета в магии. — Той докосна мечовете под палтото си. Отговорът потече през пръстите му и въздухът изведнъж се изпълни със силния цитрусов аромат на портокал. Усмивката му стана свирепа. — Ще й предложа чиста златна аура.

<p>Глава 26</p>

Софи и Джош вървяха рамо до рамо по кея на Саусалито, покрай леко полюшващите се корабчета. Всяко от тях бе различно, някои — малки и тумбести, други — високи и издължени. Повечето имаха малки надуваеми спасителни лодки, привързани отстрани, а едно дори имаше хидроплан, прикрепен от единия край.

Близнаците бяха оставили Никола и Пернел да спорят с Ифа на лодката на Нитен. Майстора на меча пазеше мълчание, като само от време на време се намесваше, слагайки ръце върху раменете на вампирката, когато тя се разпалеше прекалено.

— Какво ще правим сега? — попита Джош.

Софи го погледна.

— Да правим ли? В какъв смисъл?

— Имам предвид, ще се върнем ли вкъщи?

— И като се върнем, какво? Защо ни е да се връщаме?

Джош пъхна ръце в задните джобове на джинсите си и продължи да крачи. Нямаше отговор на това.

— Знаеш ли, едва одеве, когато излизах от вкъщи да търся семейство Фламел, осъзнах колко неща сме загубили — каза той.

— Какво искаш да кажеш с това загубили? — Софи бе объркана.

— Отнеха всичко — продължи Джош. — Всичко, което смятахме, че знаем — цялата история, митология и дори археологията, — се оказа лъжа. Даже бъдещето ни бе заличено.

Софи кимна. Тези мисли вече й бяха минавали през ума, но не се изненадваше, че на брат й му бе нужно малко повече време, за да стигне до тях.

— Къде да отидем тогава? — Джош спря и погледна назад към лодката на Нитен. Макар че тя беше на повече от сто метра, той снижи гласа си почти до шепот. — Какво ще правим, сестричке? Не вярвам на Фламел.

— Нито пък аз — призна тя.

— Но сме принудени да стоим с него.

Софи кимна.

— И мисля, че трябва да продължим до самия край.

— Какво искаш да кажеш? — попита брат й отчаяно. — Чу ги какво говорят — искат да щурмуват Алкатраз. Това е пълна лудост!

— Но ако не го направят, съществата на острова ще нападнат Сан Франциско. — Софи посегна да докосне брат си и въздухът изведнъж се изпълни със сладкия аромат на ванилия. Ясните й сини очи се превърнаха в сребро. — Минавало ли ти е някога през ума, че ние трябва да сме именно такива? И трябва да правим именно това.

Джош отстъпи крачка назад, внезапно уплашен от напрежението в гласа на сестра си.

— За какво говориш? — попита той.

— Джош, преди десет хиляди години Авраам е писал за нас…

Джош поклати бързо глава.

— Не. Писал е за близнаци… и е имало много близнаци.

— Но никои не са били като нас.

— Напротив — настоя той. — Нали помниш? Семейство Фламел събират златни и сребърни близнаци от поколения насам. И никои от тях не са преживели Пробуждането.

— Ние го преживяхме — напомни му тя.

— На косъм.

— Джош, аз съм обучена на Въздушна, Огнена и Водна магия, а ти си пробуден и обучен на Водна магия. Не можем просто да пренебрегнем тези умения. Сега имаме възможност да ги използваме, за да спасим града.

— Питала ли си се някога — каза изведнъж Джош, — дали се бием на правилната страна? Ами ако Фламел е врагът, а Дий е добрият?

Двамата едновременно зърнаха някакво движение и се завъртяха, за да се озоват лице в лице с Нитен. Макар че ранният следобед бе тих и спокоен, те не бяха чули приближаването на Майстора на меча. Той се поклони леко.

Перейти на страницу:

Все книги серии Тайните на безсмъртния Никола Фламел

Похожие книги