Немски сказания (Том втори)

Когато по време на продължителната обсада на замъка Дитрихщайн (през 1334 година) военачалниците видели, че няма да успеят да удържат за дълго крепостта срещу госпожа Маргарете Маулташ, тъй като тя твърде много ги превъзхожда, пък и освен това не можели да разчитат на помощ от страна на ерцхерцог Ото, те единодушно решили да се възползват една вечер от падналата гъста мъгла, оттеглили се в пълна тишина заедно с всичките си воини от Дитрихщайн и благополучно се добрали до град Санкт Вейт, където били посрещнати радостно от местните обитатели. Когато на следващия ден хората на Маулташ предприели нападение и не срещнали никаква съпротива, тишината ясно им показала, че нашите са ги измамили и са оставили замъка празен; така че пламналата от ярост госпожа Маулташ със силни викове подканила и принудила хората си да изкачат стените и да превземат дома, което те сторили с лекота, тъй като там нямало никого; така че те го завзели и разрушили стените докрай, изравнили кулите и портите със земята, опожарили стаите, като само тук и там останали да стърчат отделни постройки. По този начин Дитрихщайн бил разрушен и жестоко опустошен от Маулташ, така че господарите на крепостта трябвало да я възстановяват в последвалите времена и да я направят отчасти годна за обитаване. Според местното сказание в пустия дворец е закопано неизказано огромно имане; затова и до ден-днешен, ако някой мине през разрушените сгради, се надига вой, тропот и фучене, все едно че всичко ще се срути отгоре му; затова и никой не бива да остава за дълго на това място.

510. Насипът на Маулташ

Когато през 1334 година замъкът Дитрихщайн бил обсаден и опустошен от госпожа Маргарет Маулташ, мнозина благородници и селяни от Каринтия побягнали с жените и децата си към Остервиц, който бил във владението на благородния и строг господар Райнхер Шенк, и били приети от него с големи почести. На това място, естествено укрепено и непревзимаемо, те се надявали да получат сигурно убежище срещу тираничната дама за себе си и своите близки. Остервиц се намира на една миля от Санкт Вейт, вдясно откъм Фьолкермаркт, върху здрава и много висока скала, непристъпна и непреодолима от никоя страна. Госпожа Маулташ се отправила обаче с воините си срещу Остервиц, още повече че — както разбрала — там са събрани множество благородници, и възнамерявала да остане пред крепостта, докато я превземе и плени намиращите се в нея мъже и жени. Когато това било съобщено на господин Райнхер Шенк от осведомителите му, той подредил незабавно и крайно грижливо воините си, които били малко над триста, по защитните кули и високите възвишения, като не пропуснал нищо, което би могло да му е от полза. Междувременно госпожа Маулташ напреднала дотолкова, че заела с хората си всички околни поля и обкръжила замъка толкова плътно, щото никой да не може да стигне до обсадените и никой да не може да се измъкне от крепостта. И понеже разбирала, че Остервиц няма как да бъде превзет, тя започнала да нанася огромни щети на бедните селяни по селата, опожарявайки, грабейки, убивайки и насилвайки ги по всякакъв начин, за което и до днес свидетелстват достатъчно ясно разрушените замъци и крепости. Когато обаче най-сетне видяла, че напразно си е губила и прахосвала времето и че при всичките тези насилия не е постигнала почти нищо, посъветвала се и проводила пратеници при Райнхер Шенк, на които било наредено да му обещават мило и драго, та да го накарат да предаде Остервиц, като невъзпрепятствано напусне крепостта с хората си. Господин Райнхер Шенк отхвърлил това предложение и отговорил, че трябва да е дете, та да обърне внимание на тези неща или да се поддаде на заплахите им, така че пратениците се завърнали с опечалени сърца в стана: съветът им бил, щом не могат да сторят нищо със сила, да уморят крепостта с глад и по този начин да се домогнат до каринтските благородници. Госпожа Маулташ се вслушала в този съвет, тъй като очевидно нямало друг сгоден начин да се постигне онова, което желаела.