По същото време в гората при Алцелен живеел един порядъчен мъж с красивата си жена, която управителят на областта харесал и поискал да я обладае. Ала понеже видял, че жената не го иска и го моли да я остави и да не я безпокои повече, понеже искала да запази благочестивостта си, той замислил да принуди жената. Един ден се отправил към дома на жената, докато мъжът бил за дърва; и принудил жената да му приготви баня, което тя сторила неохотно. Когато банята била готова, той седнал вътре и поканил жената да влезе в банята при него; добрата жена не желаела да го стори и по всякакъв начин отлагала, като в същото време молела Бога да запази и спаси честта й. И Господ Бог не я изоставил в бедите й; защото в най-тежкия момент мъжът й се върнал своевременно от гората; а ако не се бил върнал, жената щяла да бъде принудена да се подчини на волята на господаря. Когато мъжът си дошъл у дома и видял, че жена му е тъжна, попитал я какво й е и защо не се радва да го посрещне. „Ах, мили мъжо, господарят ни е вътре, той ме помоли да му приготвя баня, и ме караше да седна при него, та да стори с мен каквото си е наумил, само че аз не исках да постъпя така.“ Мъжът рекъл: „Щом е така, мирувай си и благодари Богу, дето си опазила честта си; аз ще благословя банята му така, че да не повтори.“ Влязъл при господаря, който все още седял в банята и очаквал жената, и го посякъл с брадвата. Такава била Божията воля.
517. Съюзът в Рютли
В Щайнен, отсам крепостта, някакъв жител на Швиц на име Щьофахер си бил построил хубава къща. Веднъж оттам минал Грислер, управител от името на империята в Ури и Швиц, който се провикнал към Щьофахер и го попитал чие е това прекрасно жилище? Мъжът отговорил: „Ваше по милост и мое по наем“, защото от страх не се решил да каже: мое е. Грислер премълчал и си отишъл у дома. Щьофахер бил умен и разбран мъж, а жена му също била благочестива и мъдра; случилото се му легнало на сърце и той си помислил, че управителят ще му отнеме всичко, което има. Като видяла, че е угрижен, жена му го разпитала и той й казал всичко. Тогава тя казала: „Трябва да се посъветваш с някого, върви и се оплачи на доверените си приятели.“ Скоро се случило така, че се срещнали трима мъже, един от Ури, един от Швиц и един от Унтервалден, чийто баща бил ослепен. Тези тримата произнесли тайно първата клетва и положили началото на един вечен съюз, като се зарекли да умножават правдата, да потискат неправдата и да наказват злото; затова Бог им дал щастие. Когато решили да нападнат, те се събрали в Митенщайн, в една местност, наречена Бетлин, след което свикали събрание в Рютли.
518. Вилхелм Тел