Немски сказания (Том втори)

Тъй като обсадата продължила дълго, в замъка Остервиц не само воините, ами и благородниците и особено дамите изпитвали много лишения, най-вече липсата на вода, от което мнозина умирали всеки ден. От триста воини останали не повече от стотина, които засищали глада си с всякакви отвратителни ястия като например котешко, кучешко или конско месо. Неколцина от първенците и благородниците се посъветвали, какво да сторят и най-сетне стигнали до едно достатъчно добро и желано решение. Като гледали всекидневните страдания и се измъчвали от това, че те самите, а и жените и децата им, са в такова злощастно положение, а в бъдеще ще бъдат подложени дори на още по-големи беди, те се отправили към господин Райнхер Шенк и му казали, че тъй като не могат да разчитат на помощта на ерцхерцог Ото, трябва да се опитат да се спасят сами чрез една хитрост. Те били изнамерили такава добра и умела военна хитрост, която щяла да ги освободи от тягостния им враг. Та понеже виждали, че храните и провизиите им са на привършване и че им е останало само едно изпосталяло говедо и две четвърти ръж, то те съветват и смятат, че говедото трябва да бъде заклано, кожата му да бъде одрана, а то самото да бъде натъпкано с ръжта, и като бъде сторено това, да бъде хвърлено надолу по хълма. Когато враговете я забележат, те ще имат основание да си помислят, че ние все още разполагаме с достатъчно провизии и храна и че сме в състояние да удържим на продължителна обсада. Това ще ги накара да свалят обсадата и да се оттеглят с цялата си войска. Господин Райнхер Шенк приел незабавно съвета, наредил да бъде заклано говедото, да бъде натъпкано с ръжта и да бъде изхвърлено надолу по хълма, та всеки да види и да се удиви. Като научила за това, госпожа Маулташ се развикала силно и рекла: „Ха! Това са отшелниците, които дълго са събирали храната си и са се скрили върху тази висока скала, която няма как да попадне в ноктите ни; да ги оставим да си седят в дълбокото си гнездо и да потърсим други тлъсти птички.“ И в същия миг наредила на воините си всеки да напълни бойния си шлем с пръст и да го изтърси в полето точно срещу Остервиц. Когато това било сторено, на това място се извисил сравнително високо хълмче, което дълго време жителите на Каринтия наричали Насипа на Маулташ. Наскоро, през 1580 година, господин Георг Кевенхюлер, барон на Айхелберг и капитан на Каринтия, накарал да изваят от бял камък статуя на госпожа Маулташ, която била назована Кръстът край насипа на Маулташ.

511. Радбод от Хабсбург

През десетото столетие Радбод построил на собствена територия в Ааргау крепост, наречена Хабсбург (Хабихтсбург, Фелзеннест), малка, ала здрава. Когато била завършена, неговият брат, епископ Вернер, който бил дал пари за начинанието, дошъл да види строежа и останал недоволен от малкия му обхват. През нощта граф Радбод повикал хората си и ги накарал да обкръжат крепостта. Когато на сутринта епископът погледнал и се учудил от видяното, брат му рекъл: „Построих жива стена, а верността на храбри мъже е най-здравата крепост.“

512. Рудолф от Щретлинген

Крал Рудолф Бургундски управлявал от високия замък Щретлинген; той бил справедлив и мек човек, навсякъде из страната строил църкви; ала накрая бил обзет от горделивост, та си въобразил, че никой, дори императорът, не може да се сравнява с него по могъщество и богатство. Така и умрял по воля Божия; в същия миг се приближил дяволът и поискал да отнесе душата му; три пъти я сграбчвал, ала свети Михаил го пазел. И дяволът поискал от Бога да бъдат претеглени делата на краля; и към когото се наклони везната, нему следва да бъде присъдена и душата. Михаил взел везната и хвърлил в едното блюдо благодеянията на Рудолф, а в другата — злодеянията му; и тъй като везната се колебаела и доброто блюдо започвало да натежава, дяволът се уплашил, че неговото му се изплъзва; затова бързо се увесил на нея отзад, така че тя силно се наклонила. Михаил се провикнал: „Уви, първото теглене води към съда!“ След което за втори път вдигнал везната, дяволът пак се хванал за нея и неговото блюдо се оказало по-тежко. „Уви, рекъл ангелът, и второто теглене води към съда!“ За трети път повдигнал везната, ала се позабавил; тогава забелязал ноктите на дракона, които натискали надолу тънкия ръб на блюдото. Михаил се ядосал и прокълнал дявола да върви в ада; бавно, след дълго колебание блюдото на доброто се озовало съвсем малко по-горе и душата на краля била спасена.

513. Ида от Тогенбург