Немски сказания (Том втори)

Един гарван откраднал през отворения прозорец венчалната халка на графиня Ида от Тогенбург, от рода Кирхберг. Някакъв слуга на граф Хайнрих, съпруга й, го намерили го задържал; графът го разпознал на пръста му. В яростта си той се втурнал към нещастната Ида и я хвърлил в дълбокия ров на Тогенбург, а слугата завързал за опашката на един кон и го провлачил надолу през скалите. При падането си прочее графинята се уловила за някакъв храст, а през нощта се измъкнала оттам. Отишла в гората, където живеела на корени и вода; когато невинността й се изяснила, един ловец я намерил. Графът много й се молил; тя не искала да живее повече с него, а преживяла тихо и свято дните си в манастира Фишинген.

514. Изселването на швейцарците

На север, в страната на шведите и фризите имало кралство, в което настъпили глад и скъпотия. Бедата събрала общността; повечето гласове били за това народът да се събира всеки месец и да хвърля жребий; комуто се падне, пък бил той високопоставен или човек от простолюдието, мъж, жена или дете, трябвало да напусне страната под страх от смъртно наказание. Така продължило известно време; ала скоро и това вече не помагало и не било възможно да се намира храна за людете. Съветът отново се събрал и наредил на осем дена да се тегли жребий и всеки десети човек да се изселва и никога повече да не се завръща. Така се изселвали от северната страна, през високи планини и дълбоки долини, съпровождани от риданията на роднини и приятели; майките водели невръстните си деца. Шведите се отправили в път на три големи групи, общо шест хиляди мъже, едри като великани, с жените, децата и имуществото си. Те се заклели никога да не изоставят когото и да било и с жребий избрали трима водачи, чиито имена били Свитер (Швайцер), Свай и Хазиус. Хиляда и двеста фризи се присъединили към тях. Те натрупали движимо имущество с помощта на победните си десници. Когато преминавали през Франкония и се канели да пресекат Рейн, това станало известно на франконския граф Петер и на други; те тръгнали насреща им, като искали да спрат похода и да преградят пътя им. Враговете смятали, че лесно ще надвият със силната си войска бедния народ, все едно че са на лов за кучета и вълци, и че ще отнемат имуществото и оръжието им. Само че швейцарците се промъкнали благополучно, сдобили се с голяма плячка и молели Бога да им даде страна като тази на предците им, където да пасат добитъка си в мир; тогава Бог ги отвел в една местност, наречена Брохенбург. Там имало достатъчно месо, мляко и зърно, та те се установил на това място и създали Швиц, наречена по името на Швайцер, техния първи военачалник. Народът се размножавал, в долината нямало достатъчно място, преживели тежки времена, додето земята им се отплатила; първото, което сторили, било да изкоренят гората. Част от множеството се оттеглило в страната при Черната планина, наричана днес Браунек. Те прехвърлили планината и се спуснали в долината, през която тече Аар, и там работели усърдно ден и нощ и построили хижите си. Произлизащите от граф Хесле в Швеция заели Хасли във Вайсланд (Оберхасли) и заживели там под владичеството на Хазиу с, третия военачалник. Графът на Хабсбург им го позволил. Бог им бил предоставил тази земя, за да пребивават в нея; те били родени в Швеция, носели дрехи от груба материя, хранели се с мляко, сирене и месо и с тези неща отглеждали децата си.

Чак през времето между 1777 и 1780 пастирите разправяли, как народът се е придвижвал от възвишение на възвишение, от долина в долина, към Фрутиген, Оберзибентал, Заанен, Афленч и Яун; а оттатък Яун живеят други племена. Първоначално били заселени възвишенията, а едва след това долините.

515. Воловете на нивата в Мелхската долина

В Зарнен живеел някакъв управител от Ланденберг; той научил, че един селянин от Мелхската долина има хубав чифт волове; отишъл там и пратил един слуга да отведе воловете: искал да ги има, а ралото нека теглят самите селяни. Слугата сторил каквото му било наредено. Бедният и кротък селянин имал обаче син; когато слугата се наканил да отвърже воловете от впряга, синът премазал с остена пръстите му. На оня му прилошало, изтичал при управителя и се оплакал. Доброто бедно момче осъзнало добре, че ако не се измъкне, много ще пострада, та затова побягнало оттам. Господарят се разгневил и разпратил хора да го дирят, ала младежът им се изплъзнал; тогава те уловили стария баща, а господарят накарал да му избодат очите и да му вземат всичко, което имал.

516. Управителят в банята