Немски сказания (Том втори)

Междувременно графът се надигнал и попитал тържествено приятелите си каква смърт заслужава жената, която е искала да убие тези единадесет прекрасни момчета. При тези думи графинята рухнала немощна; понеже сърцето й подсказало, че те са нейна плът и кръв; когато се свестила, тя паднала с плач пред нозете на графа и жално го молела за милост. Тъй като всички приятели се застъпили за нея, графът й простил простодушието и детинската наивност, поради която щяла да стори престъплението. Слава Богу, че децата са живи.

За да се паметува вечно тази чудна история, графът пожелал и наредил в присъствието на приятелите си от този миг насетне наследниците му да се именуват не графове на Алторф, а велфи, а племето му — племе на велфите.

Други представят възникването на названието по по-различен начин: Родоначалникът на въпросния род се намирал в императорския двор, когато бил повикан обратно от родилата син негова съпруга. Императорът рекъл шеговито: „Какво се разбърза заради този велф, който ти се е родил?“ Рицарят отговорил, че щом императорът е дал на детето това име, то така и ще се казва; и го помолил да му бъде кръстник, което и станало.

522. Велфи и гиблинги

Херцог Фридрих Швабски, синът на Конрад, победил баварците, водени от херцога им Хайнрих и брат му Велф, в гората край Нересхайм. Велф избягал от битката, ала бил пронизан при следващото сражения пред Винсперг. Бойният вик на баварската войска бил: „Тук е Велф!“, а на швабите: „Тук е Гиблинг!“, като това било названието на една хижа, в която живеела дойката на Фридрих; и той искал да каже, че херцогът е съумял да надвие над велфите благодарение на силата, придобита от селската кърма.

523. Херцог Бундус, наричан Вълка

Швабският херцог Балтазар бил женен за дъщерята на херцог Албан от Мюнхен и за четиринадесет години тя не му родила дете. Херцогът имал един ловец, комуто се доверявал във всичко; та се уговорил с него, когато жената на последния забременее, да пази това в тайна, а собствената му съпруга да се престори на бременна. А когато жена му роди, да донесе детето и херцогинята да го представи като свое. Така и станало. Радостта била огромна, а детето нарекли Бундус. Същата нощ обаче съседите на ловеца чули нещо необичайно и попитали какво става. Той отвърнал, че ловните му кучета се сдобили с кутрета. Когато момчето станало на четиринадесет години, поискало да тръгне с ловците; а когато навършило двадесет и две, старият херцог се споминал; тогава понечили да свържат младежа с жена, херцогинята на Гелдерн. Междувременно ловецът ударил един придворен и бил хвърлен в кулата; тогава жена му се явила и поискала да говори поверително с господаря. Тя настоявала толкова сериозно, че господарят я поканил да влезе и наредил всички други да излязат навън. Та тя се хвърлила на врата му с думите: „Мили ми синко!“, и му казала, че ловецът е неговият баща, а всичко друго е било пълна привидност. Сърцето му трепнало и той пратил да извикат изповедника му, който го посъветвал да не се жени, тъй като така ще погуби душата си. Тогава той извикал Хуго, сина на господаря на Хайлигенберг, и наредил нему да бъде дадена херцогинята на Гелдерн; след което се споразумял с всички благородници именно онзи да владее и управлява херцогството, докато е жив. Самият херцог Бундус взел много пари и друго имущество, заселил се в манастира Алторф и служил усърдно Богу в продължение на двадесет и девет години. Когато наближил смъртният му час, той призовал херцог Хуго и най-могъщите благородници и им открил чий син е и какво собствено се е случило. Тогава бил наречен херцог Волф (Велф)33 и под това име бил записан в паметните книги и хрониките.

524. Хайнрих със златната карета

По времето на крал Лудвиг от Франция в Швабия живеел Етихо Велфът, един богат господар, който се бил заселил в Равенсбург и Алторф; съпругата му се казвала Юдит и била английска принцеса, а синът му — Хайнрих. Енихо бил толкова богат и горделив, че имал на герба си златна карета и не искал да признае земята си за предоставена му като ленно владение нито от императора, нито от краля; забранявал и на сина си да го прави. Последният обаче, чиято сестра била омъжена за император Лудвиг, се оставил да бъде уговорен от нея да поиска от императора някакви земи и помолил да му бъде предоставена такава територия в Бавария, каквато успее да обходи за един предобед със златна карета. Лудвиг не вярвал, че онзи е чак толкова богат, та да има златна карета, и се съгласил. Хайнрих постоянно сменял конете и обходил голяма площ, държейки в скута си златна карета. Така той станал човек на императора. Разгневен и посрамен, баща му сметнал рода си за така унизен, че повикал дванадесет благородници, отправил се към един хълм и се скрил в една пещера там, та никой да не може да го открие. Това било край Шеренцката гора, в която той се прислонил, сломен от скръб, заедно с дванадесетте благородници.

525. Хайнрих със златния плуг