Немски сказания (Том втори)

527. Произходът на церингенците

Според преданието херцозите на Церинген първоначално били въглищари, жилищата им се намирали в планините посред горите зад Церинг, където сега се издига дворецът, и там те горили въглища. Случило се така, че някакъв въглищар горил въглища в една планинска местност, събрал пръст и покрил с нея купчината въглища, които се канел да гори. И когато отместил въглищата, на земята намерил тежка разтопена материя; а като се вгледал внимателно, това се оказало сребро. Та оттогава той горил въглищата си все на въпросното място, покривал ги със същата пръст и почва и намирал сребро както и преди. При това забелязал, че причината за всичко това е хълмът, пазел го в тайна, ден след ден горил въглища и натрупал голямо имане сребро.

По това време станало така, че един крал бил прогонен от господарството си, бягал през хълма над Брусгау, наречен Кралският престол, с жената, децата си и цялата си свита и търпял големи несгоди заедно с хората си. Той накарал да обявят, че който му помогне да си върне кралството, ще го направи херцог и ще му даде една от дъщерите си. Когато въглищарят чул това, застанал пред краля с товар сребро и пожелал да стане негов син, да се ожени за дъщеря му, а също да получи във владение земята и областта, където сега се намират замъкът Церинген и град Фрайбург; в замяна ще му даде и предостави толкова много сребро, че онзи ще може да си върне цялото кралство. Когато кралят чул това, той дал съгласието си, приел товара сребро и на въглищаря, когото обявил за свой син, дал дъщеря си заедно със земите, които той бил поискал. Тогава синът се надигнал, накарал да разтопят сребърната руда, сдобил се с голямо имане и построил Церинген заедно със замъка; тогава римският крал, неговият тъст, го направил херцог на Церинген. Херцогът построил Фрайбург и околните градчета и замъци; и тъй като бил могъщ, богат, силен и почитан, започнал да се държи горделиво и непокорно. Един ден повикал готвача си и му наредил да му сготви младо момче; понеже имал охота да вкуси човешко месо. Готвачът сторил всичко така, както бил пожелал и повелил господарят му, и когато момчето било изпечено и поднесено на масата на господаря, в мига, когато го забелязал пред себе си, последният изпитал ужас, мъка и разкаяние за прегрешението си. В знак на покаяние построил два манастира в Шварцвалд, единият от тях носел името на свети Рупрехт, другият — на свети Петър, та дано Господ Бог милостиво му прости и го извини.

528. Господин Петер Димрингер от Щауфенберг

В Ортенау, недалеч от Офенбург, се намира родовият замък на рицаря Петер Димрингер, за когото има такова сказание: Веднъж, рано сутринта в деня на Петдесетница, той накарал слугата си да оседлае коня му, понеже се канел да трогне от крепостта си и да отиде да чуе месата в Нусбах. Момчето яздело пред него и по пътя, тъкмо когато влизали в гората, видяло върху един камък да седи сама чудно красива, богато наконтена девойка; тя го поздравила, ала момчето отминало. Скоро след това се задал самият господин Петер, забелязал я, поздравил радостно и я заговорил дружелюбно. Тя му кимнала и рекла: „Бог да те благослови, задето ме поздрави.“ Тогава Петер скочил от коня, тя му подала ръцете си, надигнала се от камъка и той я прегърнал; двамата седнали на тревата и заговорили за желанията й. „Простете ми, прекрасна госпожо, но ако ми е позволено да задам въпроса, който ме интересува, защо седите тук така самотна и никой не Ви придружава?“ „Ще ти кажа, приятелю, самата истина: защото чаках теб; обичам те още откак яхна кон; навсякъде, в битки и сражения, по пътища и кръстопътища, те покровителствах и пазех, та да не те стигне беда.“ Тогава рицарят отговорил добродетелно: „От мига, в който Ви зърнах, разбрах, че нищо по-прекрасно не може да ми се случи, така че бих искал да остана с Вас чак до смъртта си.“ „Това може да стане, казала девойката, стига да следваш моето поучение: Ако искаш да ме обичаш, не бива да вземаш друга жена за съпруга; а сториш ли го, на третия ден ще умреш. А когато си сам и ме пожелаеш, тутакси ще се появя до тебе и ти ще живееш в щастие и наслада.“ Господин Петер възкликнал: „Госпожо, вярно ли е това?“ А тя се позовала Богу като гарант за нейната искреност и вярност. След което той обещал да й бъде верен и двамата се врекли един другиму. По молба на жената сватбата трябвало да се състои в Щауфенберг; тя му дала един красив пръстен, усмихнала му се нежно, двамата се прегърнали и господин Петер продължил по пътя си. В селото изслушал месата, изрекъл молитвите си, след което се върнал в своята крепост и когато останал сам в покоите си, пожелал в сърцето си: Ех, да беше сега тук до мен милата ми невеста, която намерих вън на камъка! И едва го бил изрекъл, когато тя застанала пред погледа му, двамата се целунали и прекарали радостни часове заедно.