Немски сказания (Том втори)

Така живели известно време, тя му дала също пари и имущество, така че той да може да живее в охолство. След което той кръстосвал много земи и където да идел, жена му била до него винаги, когато пожелаел.

Най-сетне се върнал в родината си. Тогава братята и приятелите му започнали да настояват да се ожени; той се уплашил и се чудел как да откаже. Те обаче накарали един мъдър мъж от неговия род да настоява. Господин Петер отвърнал: „По-скоро ще изтърпя да нарежат тялото ми на ремъци, нежели да се оженя.“ Вечерта, когато останал сам, жена му узнала за намеренията на онези, а той отново потвърдил дадената си дума. По същото време обаче във Франкфурт трябвало да бъде избран немският император; заедно с останалите васали и благородници натам се отправил и господарят на Щауфенберг. Той се отличил в рицарския турнир толкова много, че привлякъл погледа на краля, който в последна сметка му предложил за жена собствената си братовчедка от Каринтия. Господин Петер здравата се угрижил и отклонил предложението; и тъй като всички князе говорели за това и искали да узнаят причината, най-сетне признал, че вече има красива жена, че на нея дължи всичко добро, ала заради нея не бива да се жени за друга, защото до три дни ще умре. Тогава епископът рекъл: „Господине, покажете ми тази жена.“ Той отговорил: „Тя не се показва на никого, освен на мен.“ „Тогава тя не е наистина жена, заговорили всички, ами е дяволско изчадие; и ако Вие обичате дяволицата повече от истинската жена, това ще посрами името и честта Ви пред целия свят.“ Объркан от тези речи, господарят на Щауфенберг заявил, че е готов да стори всичко, което е угодно на краля. Не след дълго бил сгоден за девойката и получил щедри кралски дарове. По желание на Петер сватбата трябвало да стане в Ортенау. Когато жена му се явила пред него отново, тя започнала да го кори, задето е престъпил забраната и собственото си обещание, поради което и ще погуби младия си живот. „И в уверение на това ще ти дам следния знак: Когато по време на сватбата си видиш крака ми, а го видят и всички останали, жени и мъже, не се бави, ами се изповядай и се приготви да умреш.“ Петер обаче си спомнил думите на свещеника, че с подобни заплахи тя може би иска да го накара да се откаже от бракосъчетанието си и че това са само лъжи. Скоро невестата била доведена в Щауфенберг, празненството започнало и рицарят се бил разположил срещу нея на масата, когато изведнъж нещо затропало по таванските греди и всички видели един прекрасен човешки крак до коляното, бял като слонова кост. Рицарят пребледнял и се провикнал: „Уви, приятели мои, вие ме подведохте и до три дена ще бъда мъртъв.“ Кракът изчезнал, без да остави дупка в тавана. Музиката, танците и песнопенията заглъхнали, повикали свещеник и след като рицарят се сбогувал с невестата си и изповядал греховете си, сърцето му се пръснало. Младата му съпруга отишла в манастир и се молела там за душата му, а мъжественият рицар бил оплакан във всички немски земи.

През шестнадесети век, според свидетелството на Фишарт, жителите на цялата област все още знаели историята за Петер от Щауфенберг и красивата Мерфай, както я наричали по това време. И до днес между Щауфенберг, Нусбах и Вайлерсхофен може да бъде видян камъкът35, където тя му се явила за пръв път; а в замъка показват стаята, в която от време на време пребивавала Мерфай.

529. Поклонничеството на благородния мьорингенец

В Мьоринген на Дунава преди време живеел благороден рицар, който една нощ, докато лежал при жена си, я помолил да го пусне да отиде в далечната страна на свети Тома, оставил на нейните грижи хората и имота си и й наредил да го чака седем години. Рано на сутринта станал, облякъл се и заповядал на камериера си седем години да наглежда жена му, докато той се върне. Камериерът казал: „Жените имат дълга коса, но къса памет; ще наглеждам жена Ви не повече от седем дена.“ Тогава благородният мьорингенец се обърнал към младия господар на Нойфен с молбата да се грижи за жена му в продължение на седем години; онзи се съгласил и му се заклел във вярност.