Немски сказания (Том втори)

Велфът Етихо обичал толкова свободата, че забранил на сина си Хайнрих да взема от императора земя като ленно владение. Ала по внушение на сестра си Юдит, която била дала ръката си на Лудвиг Благочестиви, този последният се поставил под закрилата и в служба на императора и си издействал да получи толкова земя, колкото успее да обходи по обедно време с плуга си. Хайнрих накарал да му изковат златен плуг, който скрил под дрехата си; по обяд, когато императорът се унесъл в дрямка, той започнал да обхожда земята. На различни места бил разположил коне, с които сменял вече уморените. Накрая, когато понечил да прехвърли някакъв хълм, попаднал на зла кобила, която не успял да яхне, така че не съумял да се изкачи по него. Оттогава до днес въпросният хълм се нарича Меренберг34; а господарите на Равенсбург придобили правото да не бъдат принуждавани да обяздват кобили. Междувременно императорът се събудил и Хайнрих трябвало да спре. Той отишъл с плуга си в двора и припомнил на Лудвиг дадената дума. Той я удържал, макар да не му било много приятно, дето бил надхитрен по този начин и трябвало да отстъпи такава голяма територия. Оттогава Хайнрих се кичел с името господар на Равенсбург; понеже Равенсбург се намирал в границите на обходената област, докато неговите предшественици били назовавани само господари на Алторф.

Когато обаче Етихо чул, че синът му е придобил ленно владение, той тъжно напуснал Бавария, отправил се с дванадесет от най-верните си слуги към планината, завардил всички проходи и останал там до края на живота си. По-късно един от наследниците му, който искал да се увери в истинността на това сказание, наредил да издирят гробовете в планината и да изровят костите на мъртвите. И като разбрал, че всичко е чиста истина, наредил на онова място да бъде издигнат параклис и те да бъдат погребани заедно там.

526. Хайнрих Лъва