Немски сказания (Том втори)

Във Фландрия, там, където днес са разположени градовете Рисел и Довай, в стари времена се намирало кралството Лилефорт; в него властвал Пирион със съпругата си Малабруна. Те създали син на име Ориант. Един ден този последният преследвал в гората елен, еленът му се изплъзнал в някаква река и Ориант седнал уморен да си почине до един хубав кладенец. Като седял така сам, приближила се благородна девица, която съзряла кучетата му и попитала с чие разрешение той ловува в гората. Тази девица се казвала Беатрикс и Ориант бил така запленен от удивителната й красота, че й открил любовта си и още там й поискал ръката. Беатрикс се съгласила и младият крал я отвел със себе си от гората право в Лилефорт, та да отпразнуват радостна сватба. Матабрун, майка му, обаче се възпротивила и била сърдита на младата невеста, задето била гола и боса и никой не знаел откъде е. След известно време кралицата забременяла; междувременно се случило той, че тя стояла случайно на прозореца и видяла да носят, за да бъдат кръстени, две дечица, родени наведнъж от някаква жена. Тогава тя скришом повикала съпруга си и го попитала как е възможно жена да роди две деца, без да е имала двама мъже? Ориант отговорил: „По Божия милост жена може да зачене и седем деца от мъжа си.“ Скоро след това кралят трябвало да тръгне на война; тъй като съпругата му била бременна, той я поверил на майка си да се грижи внимателно за нея и се сбогувал. Матабруна обаче мислела само лошото и се договорила с акушерката, когато кралицата роди, да й подставят кученца наместо децата, самите деца трябвало да бъдат убити и Беатрикс да бъде обвинена, че нечестиво се е сношавала с кучета.

Когато дошло времето, Беатрикс родила седем синове и една дъщеря и на врата на всяко дете имало сребърна верижка. Матабруна отнесла тутакси децата и донесла кутретата; акушерката на свой ред се провикнала: „Ах, кралице, какво е станало с Вас! Вие родихте седем отвратителни кутрета, махнете ги и нека бъдат погребани под земята, та да остане опазена честта на краля.“ Беатрикс плачела и кършела жалостиво ръце; ала старата кралица започнала да я укорява и обвинява в най-позорното прелюбодеяние. След което Матабруна си тръгнала, повикала един доверен слуга, предала му седемте дечица и рекла: „Сребърните верижки на това котило означава, че тези деца след време ще станат разбойници и убийци; затова трябва да побързаме да очистим света от тях.“ Слугата ги взел в мантията си, отишъл в гората и се канел да ги убие; когато обаче те му се усмихнали, се смилил, положил ги на земята и ги оставил на Божието милосърдие. След което се върнал в двора и казал на старата, че е изпълнил заповедта й, за което тя му обещала голяма награда. В същото време седемте деца плачели от глад в гората; някакъв отшелник на име Елиас ги дочул, намерил ги и ги отнесъл, завити в дрехата му, в килията си. Старецът не знаел обаче как да ги изхрани; и виж ти, притичала бяла коза, подала бозките си на децата и те започнали жадно да сучат от тях. Тази коза се появявала всеки ден, додето децата пораснали и заякнали. Отшелникът им направил малки дрешки от листа, те си играели в гъсталаците и търсели диви плодове, от които похапвали, а били и възпитавани в богобоязливост и милостивост.

След като победил врага, кралят се върнал у дома си и бил посрещнат с оплакването, че съпругата му е родила от нечисто куче седем кутрета, които са били премахнати. Налегнала го дълбока болка; свикал съвета си и попитал какво да прави. Някои съветвали кралицата да бъде изгорена, други само да бъде затворена. Последното допаднало повече на краля, понеже той все още я обичал. Така невинната Беатрикс била затворена до времето, когато й бъде простено.