Немски сказания (Том втори)

Матабрун пък все мислела как да погуби затворената Беатрикс. Намерила лъжесвидетел, който твърдял, че познавал кучето, с което кралицата била извършила нечестивото си деяние. Ориант отново се почувствал оскърбен; и когато свидетелят заявил, че ще докаже твърдението си пред Божия съд в битка срещу всекиго, кралят се заклел, че Беатрикс ще умре, ако никой боец не се застъпи за нея. В нещастието си тя се обърнала към Бога, който чул молбите й и пратил ангел при отшелника. Този последният научил всичко, което се било случило: кои са лебедите и каква опасност грози бедната им майка. Младият Елиас се зарадвал от тази вест и се отправил босоног, гологлав и облечен в дрехите си от листа към двореца на краля, своя баща. Съдът тъкмо се бил събрал и предателят стоял готов да се бие. Появил се Елиас, чието единствено оръжие била една дървена тояга. При все това младежът надвил противника си и доказал невинността на любимата си майка, която тутакси била освободена и възстановена в предишните си права. Когато цялото предателство било разкрито, повикали златаря, който бил изковал верижките на лебедите. Той дошъл и донесъл пет верижки и паницата, която бил изработил от шестата. Елиас взел въпросните верижки и нямал търпение да освободи братята и сестрата си; изневиделица в дворцовото езеро долетели шест лебеда. Бащата и майката излезли с него, а народът се тълпял на брега в желанието си да види чудото. Щом забелязали Елиас, лебедите доплували до него, той ги погалил по перата и им показал верижките. След което поставил една след друга верижките около шиите им, в същия миг те застанали в човешкия си лик пред него, четири синове и една дъщеря, и родителите се втурнали да прегърнат и целунат децата си. Когато обаче шестият лебед видял, че само той е останал и не се е превърнал в човек, дълбоко се натъжил и заскубал от болка перата си; Елиас плачел и го увещавал да има търпение. Лебедът кимнал с глава, все едно му благодари, и всички го съжалили. След което петте останали деца били отведени в църквата и кръстени; дъщерята получила името Роза, а по-късно четиримата братя станали благочестиви и храбри герои.

След тези удивителни събития крал Ориант предал управлението на кралството в ръцете на сина си Елиас. Младият крал на свой ред решил най-напред да отдаде справедливост, превзел здравата крепост, в която се била укрила Матабрун, и предал злодейката на съда, който я осъдил на смърт чрез изгаряне. Присъдата била незабавно изпълнена. Елиас управлявал още известно време в Лилефорт; когато обаче един ден видял лебеда, своя брат, да тегли някаква ладия в дворцовото езеро, загубил покой и сметнал видяното за небесен знак, подканващ го да последва лебеда и да придобие някъде другаде чест и слава. Събрал родителите, братята и сестра си, разкрил им намерението си и ги разцелувал за сбогом. След което наредил да му донесат ризницата и щита. Ориант, баща му, му подарил рог и казал: „Пази този рог! Защото всички, които чуят звука му, няма да бъдат споходени от злина.“ Лебедът изкрещял три-четири пъти със странен глас и Елиас се спуснал към езерото; птицата тутакси разперила криле, все едно радостно го поздравява, и склонила глава. Елиас стъпил на ладията, а лебедът застанал пред нея и я повел; понесли се бързо от река към река, от поток към поток, додето не стигнали мястото, отредено им по Божия воля.