Немски сказания (Том втори)

Когато Ида, дъщерята на Елиас, навършила четиринадесет години, император Ото я оженил за Евстахий, граф от Бон. Веднъж, докато спяла, на Ида се присънило, че на гърдите й лежат три деца, всяко с корона на главата; ала короната на третото се строшила и тя дочула глас, който й казал, че ще роди трима синове, които ще принесат голяма полза на християнството; само трябва да внимава те да не сучат друго мляко освен нейното. За три години графинята родила трима синове; най-големият се казвал Готфрид, вторият Балдевин, третият Евстахий, и всички тях тя откърмила със собственото си мляко. Случило се обаче веднъж по Петдесетница графинята да се забави в църквата и да остави задълго само кърмачето Евстахий; детето плачело така, че една друга жена му дала да бозае от нея. Когато графинята се върнала и видяла сина си на гръдта на въпросната жена, тя възкликнала: „Ах, госпожо, какво сте направили? Сега детето ми ще загуби достойнството си.“ Жената отговорила: „Мислех, че върша добро, тъй като то плачеше и исках да го успокоя.“ Графинята обаче била съкрушена, не хапнала и не пийнала нищо целия ден, а и не поздравявала хората, които й бивали представени.

Херцогинята, нейната майка, се опитвала междувременно да се осведоми за съдбата на съпруга си, както и къде се намира той; та тя разпратила поклонници да го дирят из всички страни. Най-сетне един от тези поклонници се озовал пред някакъв дворец, за името на който попитал и с удивление чул, че дворецът се казва Билон; понеже знаел много добре, че Билон се намира далеч от това място. Местните люде му съобщили обаче защо Елиас издигнал тази постройка и й дал тъкмо това название, и разказали цялата история. Поклонникът поблагодарил Богу, задето най-сетне е намерил онова, което търсел толкова дълго; явил се пред крал Ориант и синовете му и разказал, как стоят нещата с херцогинята в Билон и дъщеря й. Есмер отнесъл радостната вест на Елиас в неговия манастир. Елиас дал на поклонника като знак венчалната си халка; останалите също пратили много скъпоценности на приятелите си в Билон. Поклонникът се отправил с тях към родината си и скоро херцогинята и графинята се явили при съпруга и баща си в неговия манастир. Елиас ги посрещнал радостен, не след дълго обаче умрял; от скръб херцогинята го последвала скоро. След като родителите й били погребани, графинята се върнала у дома в страната си и възпитала синовете си в добродетелност и богобоязливост. По-късно тези синове отнели от неверниците Светите земи, а Готфрид и Балдевин били ръкоположени за крале в Йерусалим.

541. Лебедовият кораб на Рейн

През 711 година живяла Беатрикс, единствената дъщеря на Дитрих, херцога на Клеве, баща й бил умрял и тя била господарка на Клеве и още много земи. По някое време девойката седяла на крепостната стена на Ниймеген, времето било ясно, тя съзерцавала Рейн и съзряла чудно нещо. Бял лебед плувал срещу течението, а на шията му имало златна верига. За веригата било закачено корабче, което той теглел, а в корабчето седял красив мъж. Той имал златен меч в ръката си, на врата му висял ловен рог, а на пръста му се виждал скъпоценен пръстен. Младежът слязъл от корабчето на брега, разговорил се с девойката и казал, че ще пази страната й и ще прогони от нея враговете. Този младеж й се понравил толкова, че тя го възлюбила и го взела за мъж. Ала той й рекъл: „Никога не ме питайте за моя род и произход; защото попитате ли ме, ще ме загубите и никога повече няма да ме видите.“ И й казал, че се нарича Елиас; бил едър на ръст, същ великан. Та те имали много деца. След известно време обаче Елиас лежал в леглото до жена си и графинята го попитала непредпазливо: „Господарю, поне на децата си няма ли да кажете откъде сте?“ При тези й думи той напуснал жена си, скочил в лебедовия кораб и отплавал, така че никога повече не бил видян. Жената се наскърбила и умряла от мъка още същата година. За децата обаче той оставил три неща, меч, рог и пръстен. Наследниците му все още са налице, а в замъка в Клеве се издига висока кула, на върха на която се върти лебед; наричат я Лебедовата кула в памет на случилото си.

542. Лоенгрин в Брабант