Немски сказания (Том втори)

Междувременно отшелникът бил кръстил седемте деца и едно от тях, което особено обичал, нарекъл на свое име Елиас. Облечените в дрешките си от листа, босоноги и гологлави деца обикаляли винаги заедно из гората. Случило се един ловец на старата кралица да ловува там, та той видял всичките седем дечица, със сребърните верижки на шия, седнали под едно дърво, от което късали диви ябълки и похапвали. Ловецът ги поздравил, децата побягнали към килията, а отшелникът помолил ловеца да не им сторва зло. Когато се върнал в Лилефорт, ловецът разказал всичко видяно от него на Матабруна; тя се учудила и се досетила, че това трябва да са били седемте деца на Ориант, които Бог е опазил. Тутакси рекла: „Добри ми приятелю, вземете от хората си и възможно най-бързо се върнете в гората, убийте седемте деца и като доказателство ми донесете седемте верижки! Ако не го направите, ще платите със собствения си живот, а ако го сторите, ще получите голяма награда.“ Ловецът казал: „Ще изпълня заповедта Ви“, взел със себе си седмина мъже и се отправил с тях към гората. Попътно минали през село, където се била струпала голяма тълпа хора. Ловецът попитал за причината и получил следния отговор: „Ще бъде екзекутирана жена, която е убила детето си.“ Ах, помислил си ловецът, тази жена ще бъде изгорена, задето е убила едно дете, а аз съм тръгнал да убия седем; прокълната да е ръката, която ще стори такова нещо! Тогава всички ловци заявили: „Няма да сторим никакво зло на децата, ами ще снемем верижките им и ще ги отнесем на кралицата като доказателство, че децата са мъртви.“ Те стигнали до гората, а отшелникът тъкмо бил излязъл да проси хляб в селото и бил взел със себе си едно от децата, което да му помага при носенето. Шестте останали викнали от страх, като видели непознатите мъже. „Не се бойте“, продумал ловецът. Уловили децата и смъкнали верижките от шиите им; в същия миг децата се превърнали на бели лебеди и отлетели в небето. Ловците се уплашили много, но в края на краищата се върнали у дома и отнесли на кралицата шестте верижки, като обяснили, че са загубили седмата. Матабруна се разсърдила и наредила на един златар да изкове от шестте една паница. Златарят взел едната верижка и понечил да изпробва в огъня, дали среброто е добро. Тогава верижката натежала така, че вече тежала толкова, колкото преди това шестте заедно. Златарят се учудил, дал петте на жена си да ги съхрани; а от шестата, която била разтопена, направил две паници, всяка толкова голяма, колкото била поискала Матабруна. Едната запазил заедно с верижките, а другата отнесъл на кралицата, която останала много доволна от тежестта и големината й. Когато децата се превърнали в бели лебеди, отшелникът се завърнал заедно с младия Елиас у дома и се ужасил, дето останалите ги нямало. Търсели ги през целия дълъг ден, чак до вечерта, не ги намерили и много се натъжили. Рано на следващата сутрин малкият Елиас продължил да дири братята и сестра си, додето достигнал до някакво езерце, а в него видял шест лебеда, които доплували и позволили да ги нахрани с хляб. От този миг той всеки ден отивал до езерото и носел хляб на лебедите; така минало много време.