Читаем Нещо лично полностью

— А кой е бил преди вас? На кого сте отнели бизнеса? Мога да си представя, но това вече няма значение. По онова време ти си бил младеж, кипящ от енергия. Помниш, нали? Сега сърбите са в твоето положение. Трябва да прибереш някакви пари, докато все още можеш.

Тя стигна междинната площадка. Готова за обръщане на 180 градуса. И за втората част от изкачването.

— Не съм тук, за да обсъждам бизнеса си с теб — рече Чарли.

Тя стъпи на първото стъпало от второто крило. Високо трийсет и пет сантиметра.

— А за какво си тук? — попитах аз.

Още едно стъпало. Нови трийсет и пет сантиметра.

— Има си правила — отвърна Чарли. — От които ти си много далече.

Поредното стъпало.

— Напротив — казах. — Мисля, че ти помогнах, като прочистих стадото. Дарвинизъм в действие. Екипът ти не струва, Чарли. Не видях талант. Както и в момента не виждам талант за бизнес с кредитни карти.

— Справяме се окей. Не се безпокой за нас.

Тя стигна до коридора на горния етаж и спря на шест метра от него. Той беше едър мъж със заоблени рамене. И широк гръб. На шест метра от нея.

Аз съм слаб стрелец без някакви умения за ръкопашен бой.

— Те знаят всичко за плащанията, които правиш. Прекъснеш ли ги, ще те разкъсат.

Тя се промъкна още малко напред. Безшумно, благодарение на дебелия килим. Пет метра. Може би.

Продължавай още малко, безгласно я посъветвах аз. След това се прицели в средата на гърба му. Никакви рискове с изстрел в главата.

— Защо да прекъсвам плащанията? — попита Чарли. — Нямам причини да го правя.

Още една тиха стъпка. Четири метра.

Тя се закова на място.

Все още твърде далече.

Вдигна глока.

— Стрелял ли си някога с пистолет, Чарли? — попитах.

Кейси Найс затаи дъх.

— Какво ти влиза в работата?

— ФБР предлага някакви числа. Проучване и анализ. Там, у дома. Средната дистанция за успешен изстрел с ръчно оръжие е около три метра и половина.

Тя свали глока.

После направи още една крачка напред.

— Аз вече съм на три метра и половина — отвърна Чарли.

Кимнах.

— Просто исках да ти кажа, че тази работа е малко по-трудна, отколкото изглежда. Не би трябвало да е така, но хората винаги усложняват нещата. По-добре е да се отпуснеш и да направиш нещо естествено. Например да насочиш пръст. Така няма как да пропуснеш.

Кейси Найс направи още една крачка.

— Няма да пропусна — отвърна Чарли. — Освен ако не го направя нарочно. Може би трябва първо да те раня. Което ще бъде добър урок за теб.

Тя направи още една крачка. Вече беше на два метра и половина.

— Не се нуждая от уроци — поклатих глава аз.

— Трябва да се научиш на маниери.

Още една крачка.

Два метра.

— Не се тревожи за мен, Чарли — рекох. — Справям се добре.

— Справял си се добре, в минало време — поправи ме той.

Ръката й се изпъна. Дулото на пистолета беше на метър и трийсет от гърба му. В този момент започнах да се тревожа. За цял куп различни неща. Той би могъл да я подуши. Или да подуши пистолета. А може би и да усети някакво леко раздвижване на въздуха. Все първични древни инстинкти. Седемстотин години еволюция срещу една година модерен живот. Ако тя го застреляше от метър и трийсет, куршумът със сигурност щеше да пробие тялото му и да ликвидира и мен. Все едно че той е стрелял.

Погледнах го право в очите и обявих:

— Точно след една секунда ще се просна на пода.

— Какво?! — учуди се той.

Направих го. Свлякох се на пода като палто от закачалка. В същия момент тя го простреля в гърба от разстояние метър и трийсет. Съвсем ясно видях гейзерът от кръв и плът, който изригна от гърдите му. Кръглият прозорец зад гърба ми се пръсна на ситни парченца, а в следващия миг осъзнах, че лежа редом с жената, увита в хавлиена кърпа. Която се размърда, изфъфли нещо и ме прегърна през врата.

— О, бейби — прошепна в ухото ми тя.

58

След по-малко от две минути се озовахме на задната седалка на тъмнозелен воксхол. Отпред беше двойката, която ни достави таблетите. И мъжът, и жената, все така спокойни и сдържани, но очевидно доволни от развоя на събитията. Много добри екипни играчи. Бенет остана в къщата на Джоуи и едва ли щяхме да го видим повече.

Хванахме магистралата за Източна Англия веднага след Чигуел. Беше обозначена като МИ. Пътувахме по посока на Кралската военновъздушна база, разположена край градчето Хонингтън. То пък беше близо до Тетфолд. Деветдесет минути, беше обещал Бенет, но според мен щяхме да стигнем по-бързо, тъй като жената караше с много висока скорост. Земята наоколо беше съвсем равна. В стратегическо отношение Великобритания е самолетоносач, закотвен завинаги край бреговете на Европа. С изобилие от места, които могат да се използват като палуби за излитане.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Секреты Лилии
Секреты Лилии

1951 год. Юная Лили заключает сделку с ведьмой, чтобы спасти мать, и обрекает себя на проклятье. Теперь она не имеет права на любовь. Проходят годы, и жизнь сталкивает девушку с Натаном. Она влюбляется в странного замкнутого парня, у которого тоже немало тайн. Лили понимает, что их любовь невозможна, но решает пойти наперекор судьбе, однако проклятье никуда не делось…Шестьдесят лет спустя Руслана получает в наследство дом от двоюродного деда Натана, которого она никогда не видела. Ее начинают преследовать странные голоса и видения, а по ночам дом нашептывает свою трагическую историю, которую Руслана бессознательно набирает на старой печатной машинке. Приподняв покров многолетнего молчания, она вытягивает на свет страшные фамильные тайны и раскрывает не только чужие, но и свои секреты…

Анастасия Сергеевна Румянцева , Нана Рай

Фантастика / Триллер / Исторические любовные романы / Мистика / Романы
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры