Нещо лично

— Някога са били — обади се Джоун Скаранджело. — Някои неща са непроменими.

— Ако планираното нападение е на лична или националистическа основа, мишената може да бъде всеки от тях — невъзмутимо добавих аз. — Но ако става въпрос за мащабна терористична атака, тя едва ли ще бъде срещу италианския държавен глава въпреки дълбоко ми уважение към страната му. В смисъл, на кого ще направи впечатление подобен акт? Те и без това се сменят на всеки три седмици. Нито пък ще е президентът на Канада. Няма да го познаете, дори да го срещнете в кварталния магазин. Същото се отнася за Франция и за Обединеното кралство. Някакво фукливо конте пада по очи, но какво от това? Светът едва ли ще се дестабилизира. Виж, ако се случи на Германия, това би било проблем.

— Най-голямата икономика в Европа — кимна Скаранджело. — Финансово стабилна и с нова психика, която решително зависи от това политиците им да не бъдат застрелвани. Защото ще започнат да ровят и не се знае докъде ще стигнат, тъй като дъното в Германия е не само каменисто, но и много дълбоко.

— Значи оставаме ние, Русия и Германия. Задачата се улеснява — трябва просто да държим трите момчета под похлупак, без чист въздух. Другите петима могат да се разхождат. Но тия тримата да изпратят своите вицета за официалните снимки. Да не стане някой гаф, че каквито сме намахани, ще вземем да изпратим и двамата.

— Това е План Б, който вече е утвърден — кимна О’Дей. — План А е да открием Кот. С надеждата, че Лондон, Москва и Тел Авив също ще открият своите хора.

— Знаем ли нещо за тях?

— Знаем всичко. Британецът е бивш командос от САС на име Карсън. Докато е носил униформа, е убил над петдесет души в различни точки на света. Един от тях от разстояние две хиляди метра, което никой няма да признае, въпреки че е надлежно документирано. Руснакът се казва Дацев. Първият му инструктор е участвал в защитата на Сталинград. Много сериозна школа. Името на израелеца е Розан. Бил най-добрият с берета петдесети калибър, когото ИОС са виждали. А щом израелските военни го казват, това вече говори много.

— Всичките ми се струват по-добри от Кот — отбелязах аз.

— Не. Добри са точно колкото него. Хиляда и триста метра са играчка за Кот. Пълна рутина. Разбира се, преди да го арестуваш.

— Казваш го така, сякаш не е трябвало да го правя.

— Истината е, че той е бил далеч по-ценен за нас от нещастника, на когото е видял сметката.

— Къде ще се проведе срещата на Г-8? — смених темата аз.

— В Лондон — отвърна О’Дей. — По-точно в околностите му. В някакъв правителствен комплекс или стар замък. Нещо такова.

— Има ли ров около него?

— Не съм сигурен.

— Може би трябва да изкопаят.

— Идеята е да не се стига толкова далече.

— Във всеки случай аз не мога да ви помогна в Англия. Паспортът ми е изтекъл.

— По този въпрос можеш да се обърнеш към Държавния департамент — уморено отвърна О’Дей и погледна към Кейси Найс.

Тя отново бръкна под сакото си, както за доклада от посолството. Извади тънка синя книжка, която плъзна по масата. Беше топла, както онзи лист.

Паспорт с моето име и снимка. Издаден вчера със срок на валидност десет години.

7

След края на заседанието бях помолен да се отбия в кабинета на Рик Шумейкър, където той заяви, че трябва да започна детайлно тактическо планиране на предстоящата си визита в Арканзас. Пълен абсурд. Дестинация като Арканзас не се нуждаеше от стратегическо планиране. Освен това беше погрешна.

— Той със сигурност е останал в Европа — казах. — Вероятно вече е в Лондон, ако изобщо е той.

— Джоун Скаранджело твърди, че ти напълно разбираш своята роля.

Ролята на стръв?!

— Сериозно ли говориш? — изгледах го аз.

— Не е кой знае какво — отвърна той. — Както сам изтъкна, ако Кот е човекът, едва ли ще е в Арканзас. Но ако е той, там сигурно е останал някой, който следи нашите действия. Арканзас е логичната ни първа спирка. Няма как да я пропуснем, защото трябва да сме сигурни дали отново е хванал пушката. Ако не е, ние се измъкваме сухи. Дотук с йогата и медитацията. Освен това се подготви, в случай че хората му са въоръжени. Може би очакват да проверим къщата. Вероятно ще бъдат някакви местни смотаняци и няма да представляват проблем за теб. Ние пък може би ще измъкнем нещо от тях.

— Ако е той.

— Ако не е, ти ще имаш още по-малко причини за тревога.

— Защо аз? Светът е пълен с федерални агенти, които могат да послужат за стръв дори по-добре от мен. Достатъчно е да се появят с включени светлини и сирени.

— Знаеш ли колко американци имат достъп до секретна информация в момента?

— Нямам представа.

— Почти милион, като половината от тях са цивилни. Шефове на компании и бизнесмени, изпълнители и подизпълнители. От един милион произволно избрани хора най-малко двеста могат да бъдат пречупени, и то лесно.

— Това са приказките на О’Дей.

— Той обикновено е прав.

— Но винаги параноичен.