Нещо лично

— А ти си най-добрата помощ, така ли?

— Времето ще покаже. Все някой трябва да свърши тази работа. Този някой може да съм аз, а може и да не съм. Никой не е в състояние да надникне в бъдещето. Но моето досие е достатъчно солидно. Не виждам как може да навреди.

— Освен ако не бъдеш арестуван през първите пет минути — въздъхна тя. — Тогава ще бъдем изправени пред дипломатически скандал, а не само пред пробив в сигурността. Не знам дали мога да ти се доверя.

— В такъв случай ела с мен — предложих аз. — Ще можеш да следиш всяка моя стъпка. Ще можем да се съветваме — рамо до рамо, а не от два метра разстояние.

— Това е компромисът, който успях да постигна с О’Дей — кимна тя.

— Наистина ли?

— Но няма да бъда аз, а Кейси Найс. Анонимно. Нея никой не я познава. Още е на ниска позиция. А и сега не е от ЦРУ, а от Държавния департамент.

— Правила за действие?

— Ще изпълняваш всичко, което тя ти каже.

Скаранджело си тръгна, оставяйки след себе си едва доловим дъх на сапун и топла кожа. Аз изчаках една минута и също излязох. Качих се на втория етаж и заварих Шумейкър в кабинета му.

— Скаранджело ми каза за вашия вечерен разговор — рекох.

— Е, доволен ли си? — попита той.

— Направо ще се пръсна от радост.

— Погледни на нещата от добрата страна. Постоянно ще ти трябват обновени данни и всякаква друга информация. Ние ги изпращаме на Найс, а тя ти ги предава. Без нея ще бъдеш съвсем на тъмно.

— Изпълнявала ли е други мисии в чужбина?

— Не.

— Изпълнявала ли е изобщо някакви мисии?

— Не и такива.

— Мислиш ли, че идеята е добра?

— Тя е необходимият компромис, който ще те отведе там. Не си длъжен да я слушаш какво говори.

— Но трябва да се грижа за нея.

— Тя знае какво е подписала. Освен това е по-твърда, отколкото изглежда.

— Това си го казвал и преди.

— Сгреших ли?

Помислих си за нейния приятел Тони Луната, но си замълчах.

— Можеш да се откажеш, Ричър — добави Шумейкър. — С нищо не си ми длъжен. Давността отдавна е изтекла. Идеята да поемем по този път беше на О’Дей. Нарича я свое психологическо прозрение и е на мнение, че само тя има шансове да проработи.

— Сбъркал ли е?

— Тръгвай си, ако искаш — повтори той. — Стотици хора работят по този проблем. А британците го приемат изключително сериозно. Все пак става въпрос за среща на Г-8. Решаващият мач за всички в специалните служби. Затова са се захванали здраво. Няма да липсваш на никого. Какво може да направи сам човек?

— Това вече е твое прозрение, нали?

— Искам те там, разбира се. Искам всички да са там. И при необходимост да изградят жива стена, каквото и да им струва това. Защото, ако един американски снайперист превърне Г-8 в Г-4, ще си имаме кански проблеми.

— Гениално прозрение! Защото се очаква да съм патриот, нали? Това вече е откровена манипулация.

— Иди да говориш с О’Дей.

Така и направих. Подминах заседателната зала и влязох в кабинета след нея. О’Дей седеше зад бюрото си, облечен с черния блейзър и черния пуловер. Беше навел глава. Когато реши да ме погледне, вдигна само очи, сякаш вратът му се беше схванал.

— Това е най-тъпата идея, която съм чувал — отсякох аз.

— Но и най-добрият ти шанс да пипнеш Джон Кот — отвърна той. — Ще предам на госпожица Найс абсолютно всичко, с което разполагам. Зад теб ще бъде правителството с цялата си мощ. Ти трябва да сложиш точката. Докато тоя тип е на свобода, няма да спиш спокойно.

— Спя си много добре.

— В такъв случай се събуди. Всички сме чели досието ти. А онези листове на стената в спалнята на Кот? Знаем какво е изобразено на тях. Нашето момиче Найс е точно на годините на Доминик Кол, която е загинала, след като си я пратил да арестува някакъв маниак. Наръгал я е в гърдите.

— Да — въздъхнах аз. — Така пише там.

— Ти какво? Да не би да си суеверен? Рано или късно всеки става на двайсет и осем. Няма връзка. Няма да я пращаш да арестува никого, защото арести не се предвиждат. Искам те там. Искам единствено теб. Искам да приемеш нещата лично и да ми донесеш ушите им като доказателство за добре свършена работа.

— Защо аз? В тази акция са ангажирани стотици хора.

— Ако беше лесно, някой от тях щеше да свърши работа. Но няма да е лесно. Това е истината. Страх ме е, че може да ги изпуснем. Имам нужда от опора. Имам нужда от човек, на когото вярвам.

Поредното психологическо прозрение. Може би.

23

На другата сутрин се срещнах с Кейси Найс. Вече й бяха казали и тя цялата сияеше. Разясни ми процедурите.

— Ще следят всяка наша стъпка с помощта на джипиес в телефоните ни. Аз ще получавам навременна информация чрез гласови съобщения, есемеси и имейли. Личните ни номера са вкарани предварително, плюс тези на генерал О’Дей и генерал Шумейкър. За извънредни ситуации. Всички разговори ще бъдат непроследими.

— Обясниха ли ти правилата за действие?

— Да.

— Кой ти ги обясни?

— Всички.

— Поотделно или заедно?

— Поотделно.

— Едни и същи неща ли ти казаха?

— Не.

— Чии заповеди ще изпълняваш?

— На генерал О’Дей — отвърна тя.