Нещо лично

— Какво искаш? — попитах за трети път аз.

— Спокойно — отвърна той. — Ние не разследваме УНО.

— Което значи? — попита Кейси Найс.

— Убийства на отрепки. Не проявяваме особен интерес към тях, но други проявяват. Това е проблемът. Сериозен проблем, тъй като в момента две банди ви дишат във врата.

— Какво означава, че не проявявате особен интерес?

— Ние ли? Ще ги опишем, но няма да предприемем нищо повече.

— Черно на бяло?

— Боя се, че това е неизбежно.

— В такъв случай изобщо не сме били там.

— Къде? — попита Бенет.

— Където и да е — отвърнах аз.

— Но технологиите сочат друго. Следим ви къде ходите, а джипиесът е чудесно средство. Как иначе щях да ви открия? Паркирали сте крадена кола на километри от местопрестъплението и аз ви засичам случайно?

— Телефоните ни са кодирани — отвърнах аз.

— О, моля те — усмихна се той.

— За какво ме молиш?

— Ами помисли си защо избрахте нас. Защо нас, а не германците? Какво сме сложили на масата?

— ПЦК — промърморих аз. — Правителствената централа по комуникации.

— Нашият еквивалент на вашата АНС — кимна Бенет. — Която обаче е толкова по-добра, че чак ни е малко неудобно. Вие имате нужда от нас.

— Значи подслушвате, а?

— Не, просто улесняваме нещата. Обобщаваме информацията и я предаваме където трябва. Разбира се, понякога правим и технически тестове за качеството на сигнала.

— Линиите на ЦРУ със сигурност са непробиваеми.

— ЦРУ си мисли така.

— Разбили сте кодовете им?

— По-скоро им ги продадохме. Не пряко, разбира се. Все пак става въпрос за сериозно ужилване.

— Според мен нямате право да действате така — каза Найс.

— Беше отдавна.

— Значи сме направили услуга на обществото? — изгледах го аз. — Имам предвид това със сърбите.

— Понесоха загуби, но не сте ги унищожили. Все едно сте откъснали едно от пипалата на огромен октопод. Не че не сме ви благодарни. Да се бориш срещу седем пипала е по-лесно, отколкото срещу осем. Колкото и да е малка, разликата си е разлика.

— Но вие искате повече.

— В момента и двете банди са по петите ви. Което може би ни предлага известни възможности. По мое мнение в някои среди изобщо няма да се намръщят на още няколко трупа.

— В твоя компания?

— Само като наблюдател. Част от тези хора са британски граждани все пак. А както отбеляза госпожица Найс, правилата трябва да се спазват.

— Ще ни предложите ли помощ?

— Нуждаете ли се от такава?

— Поискахме списък с точни локации.

— Видяхме — кимна Бенет.

— Не получихме отговор.

— Локациите винаги са трудна работа. Особено напоследък. Трябваше да се погрижим за досието на Карел Либор, а от тази сутрин — и за това на сърбите. Ако те действително са в комбина с бандата от Ромфорд, би трябвало да скрият Кот и Карсън на две различни места, далече един от друг. Така е по-сигурно. А и логиката сочи, че ще използват отдалечени адреси. Терените около Лондон са предимно плоски и равни, в най-добрия случай леко пресечени. Не предлагат условия за достъп до самотни ферми, в които може би се крият двама от четиримата най-добри снайперисти на свободна практика в света.

— Въпреки това бих искал да имам списъка — настоях аз.

— Окей, ще го пуснем още днес. Сигурен съм, че О’Дей ще ти го препрати моментално.

— Значи вие залагате на отдалечени ферми? Без съседи?

— Не е задължително. Има и други възможности.

— Например?

— Те разполагат с много тайни квартири и с още повече къщи, които дават под наем. Много хора с удоволствие напускат града за седмица-две, а други просто им дължат пари и са готови на всичко за частично опрощение — включително и като дават подслон на някой непознат и го хранят три пъти дневно. И най-главното, мълчат си.

— Но вие сте на мнение, че колкото по-далече от любопитни очи, толкова по-добре?

— На пръв поглед наистина е така. Но в крайна сметка как ще ги прехвърлят на избраната позиция после? Те се досещат за плановете ни да блокираме центъра на града. По начина, по който вие действахте след Единайсети септември. Сигурен съм, че всеки голям град би го направил, но те не искат да се окажат извън периметъра, още повече когато трябва да минат през плътен полицейски кордон с голяма пушка. По тази причина смятам, че имат нагласата да проникнат час по-скоро. Може би вече са там.

— Ние регистрирахме няколкостотин подходящи локации около Уолъс Корт.

— Които ние вече сме претърсили основно. Но какво ще стане, ако се окажат на друго подходящо място, което сме пропуснали?

— Наистина ли имате план да блокирате цял Лондон?

— Естествено.

— Тогава защо не го прилагате?

— Защото продължаваме да сме оптимисти.

— Това е политическо говорене.

— Целта е да приключим операцията максимално бързо.

— И това ми прилича на политическо говорене.

— Политиците ни подписват чековете със заплатите.

— Тогава каква помощ можем да очакваме от вас?

— Ще ви покажем къде живее Малкия Джоуи. Нищо не става без негово участие. Вие ще можете да наблюдавате движението от и към дома му и вероятно ще можете да отгатнете какво се случва.

— Искаш да кажеш, че вие няма да направите същото?

— Досега засечените движения не показват никаква пряка връзка.

— Може би човекът не е Малкия Джоуи.