Невинните

Директорът се втренчи в Роби.

— Но това е в разрез с всякакви правилници и протоколи на Сикрет Сървис!

— Да, сър, така е — кимна Роби.

— Ако се провалиш, президентът ще умре.

— Да, сър. Но аз съм готов да се пожертвам, за да оцелее той.

— В случай че не успеем да предупредим агентите, които са там, те ще те ликвидират още преди да извадиш оръжието си!

— Всичко зависи от момента, сър.

Двамата впериха очи един в друг и дълго мълчаха. После директорът се обърна и рязко разпореди:

— Намерете му сервитьорска униформа и му осигурете количка с кафе!

94

По настояване на Роби му доставиха униформа, която беше с два номера по-голяма от неговия размер. Това се налагаше, тъй като не можеше да рискува някой в залата да забележи издутината от оръжието под дрехите му. Всъщност носеше два пистолета — един в кобура и друг под покривката на количката. Беше облякъл и бронежилетка, въпреки че поне един агент щеше да се прицели в главата му, ако преценеше, че представлява заплаха за президента.

Агентите вътре бяха уведомени, че опасността е отстранена, но им беше наредено да поддържат плътния кордон около държавния глава. Принцът и делегацията му се намираха в противоположния ъгъл на залата, заобиколени от други агенти. Трийсетината служители на Белия дом и останалите гости се бяха струпали в средата на залата.

Вратата се отвори и Роби влезе, бутайки количката пред себе си. Беше без слушалка в ухото заради решението да не поддържа комуникации с когото и да било. Отрядът за бързо реагиране начело с директора на Сикрет Сървис остана пред вратата, готов за светкавична намеса. Самият директор държеше радиостанция в ръката си. С нея щеше да предупреди личната охрана на президента да не стреля по Роби, ако той извадеше пистолета си. Дълбоко в себе си обаче директорът беше убеден, че няма никакви шансове подобна заповед да бъде изпълнена. За него Роби беше покойник още от мига, в който влезе в залата.

Вратата се затвори зад Роби и той продължи напред. Очите му незабелязано шареха наоколо.

Семейната трапезария беше от времето на президента Джеймс Мадисън. В продължение на много години тук се бяха хранили всички президентски двойки. Традицията бе нарушена от Джаки Кенеди, която бе обзавела трапезария в президентския апартамент на горния етаж. Залата беше около осемдесет квадратни метра. Голяма част от пода беше покрита със синьо-бял персийски килим. На една от стените имаше камина, облицована със син и бял мрамор. От двете ѝ страни светеха орнаментирани стенни свещници, а над тях беше окачен портрет на жена с облекло от XIX век. Дългата маса за хранене беше изместена до стената, а пред нея бяха наредени столовете. Висок шкаф препречваше една от вратите. Над изящната ракла «Чипъндейл» висеше огледало, а от тавана — разкошен кристален полилей. Стените бяха бледожълти.

Макар че не бяха информирани за каквато и да е заплаха, гостите и служителите на Белия дом явно усещаха, че има някаква важна причина да бъдат преместени в тази зала.

В съзнанието на Роби отново изплуваха фрази от подслушания разговор в онзи хангар.

Не съм казал, че въпросното лице е западняк.

Внедряването му е отнело десетилетия.

Явно не ставаше въпрос за Джордж ван Бойрън. А самият Роби би трябвало да се досети, че има и втори човек.

Успя да зърне принца в ъгъла, обграден от плътна стена телохранители. Бързо огледа облеклото на гостите. Някои от тях носеха широки роби като самия принц, други бяха облечени в костюми. Принцът много приличаше на черната овца в кралското семейство — братовчед си Талал. И двамата дебели, и двамата прекомерно богати. Толкова много пари могат да причинят големи пакости, помисли си Роби. Светът би бил по-спокойно място без проклетите несметни богатства на някои хора.

Той извърна очи към другия край на помещението. Президентът почти не се виждаше зад плътната жива стена. Когато спечели изборите, косата му беше тъмна, но днес, три години по-късно, бе доста прошарена. Може би това бе истинската причина за името на тази сграда, помисли си Роби. Всичките ѝ обитатели се състаряваха в нея.

Стената около президента се състоеше от шестима агенти. Но въпреки това в нея имаше достатъчно пролуки за директна стрелба, особено ако нападателят се намираше достатъчно близо. Всеки от агентите беше с гръб към държавния глава и внимателно наблюдаваше залата. Роби потърси някой от тях с различно поведение, но никой не гледаше към президента. Това беше нормално. Бдителността им нямаше да намалее от никакви съобщения за преминала опасност. Те добре знаеха, че опасност винаги има.

Всички агенти гледаха навън. Вероятно стрелецът бе само един. Ако наистина бе така, значи късметът на Роби работеше. А в този миг той адски много се нуждаеше от късмет.

Продължи да бута количката из помещението. Провери още веднъж групата на престолонаследника в ъгъла. Ако заплахата се криеше в нея, улучването на президента щеше да бъде наистина трудна работа.