Невинните

Вече искаше да си тръгне, да бъде сам. Да скочи в колата и да кара безцелно, докато му свърши горивото.

— По-нататък ще измислим и нещо по-специално за вас — добави президентът. — Още веднъж ви благодаря за жертвоготовността.

— Високо ценя това, сър. Но мисля, че не е необходимо.

— Първата дама също иска да ви поднесе своите благодарности.

Сякаш чакала тези думи зад вратата, съпругата на президента безшумно се появи в кабинета. Лицето ѝ беше бледо, а в очите ѝ все още се четеше ужасът от преживяното.

— Много съм ви признателна, агент Роби — промълви тя. — Никога няма да ви се отплатим за това, което направихте за нас.

— Не ми дължите нищо, госпожо. И на двамата ви желая всичко най-хубаво.

Минута по-късно Роби крачеше по коридора. Имаше чувството, че не можеше да диша — сякаш беше под вода. Синия го настигна във вестибюла, демонстрирайки забележителна скорост на придвижване.

— Къде отиваш? — попита той.

— Някъде по-далече от тук.

— Слава богу, че всичко свърши.

— Мислиш ли?

— А ти?

— Нищо не е свършило — поклати глава Роби. — Според мен нещата едва започват.

— Какви ги дрънкаш?

— Ще разбереш от следващия ми рапорт.

— Принцът престолонаследник също иска да ти благодари.

— Предай му моите извинения.

— Но той вече те чака. Има голямо желание да поговори с теб.

— Сигурно е така. Кажи му да ми изпрати имейл.

— Роби!

Роби излезе през главния вход и с бърза крачка започна да се отдалечава.

Нищо не е свършило.

96

Все още беше рано сутринта. Роби се намираше в другия апартамент, насочил телескопа към жилището на Ани Ламбърт. Скоро там щеше да гъмжи от федерални агенти, които щяха да разнищят всеки милиметър от живота ѝ. И несъмнено щяха да открият причините, поради които се беше опитала да убие президента. И защо беше приела офертата на някакъв фанатик от пустинята, разполагащ с неограничени количества петродолари.

Замисли се върху това, което му беше разказала за миналото си.

Осиновена, единствено дете. Родителите ѝ живеели в Англия. Но дали бяха англичани? В каква среда бе израснала?

В главата му отново прозвучаха думите на палестинеца:

Наш човек. Внедряването му е отнело десетилетия.

Наистина ли са те притежавали, Ани Ламбърт? Вярно ли е, че са те създавали в продължение на десетилетия?

Сега си мъртва. Вероятно просната на някоя метална маса на няколко километра от тук. Простреляна в главата от моя куршум.

А аз спах с нея. Ей там, отсреща. Пиех си питието с нея. Харесвах я, съчувствах ѝ. Може би щях да се влюбя в нея.

Беше абсолютно наясно, че съжителството им в отсрещния блок нямаше нищо общо със случайността.

Всичко е било заради мен. Тя е живяла тук заради мен.

Принц Бин Талал иска отмъщение. Иска да проникне в съзнанието ми и да обърка живота ми по всички възможни начини. Още повече сега, когато разгадах плановете му.

Телефонът иззвъня. Той погледна дисплея, върху който беше изписан номерът на Никол Ванс. Натисна бутона за включване. С ясното съзнание, че вече знае какво предстои.

— Ало?

— Пратката ще бъде доставена пред вратата ти в рамките на трийсет секунди — рече непознат мъжки глас.

— Добре — отвърна с равен глас Роби.

— Ще изпълниш това, което пише в указанията.

— Добре.

— Строго ще следваш инструкциите.

— Да.

Линията прекъсна. Той остави телефона. Синия вече го беше предупредил, въпреки че той беше отгатнал какво се е случило.

Ванс и Джули изобщо не бяха стигнали до ВОБ. Бяха ги отвлекли. Допълнителната предпазна мярка на Талал. Истински добрите винаги разполагаха с резервен план.

Роби започна да брои наум. Пликът от кафява хартия се плъзна под вратата точно на трийсетата секунда. Той не се втурна натам. Нямаше намерение да залови куриера, защото беше сигурен, че човекът не знае нищо.

Излезе с бавна крачка в антрето, наведе се и вдигна плика. Разпечата го и извади съдържанието му. Най-отгоре лежаха десетина снимки, направени с телеобектив.

Той и Ани Ламбърт на чаша питие. Той целува Ани Ламбърт пред входа на Белия дом. Той и Ани Ламбърт правят секс в леглото ѝ. За миг се запита къде ли е била скрита камерата, запечатала този момент.

Остави снимките на масичката и се зае с останалите материали. Нищо изненадващо. Нищо, което да не беше предвидил.

Все още става въпрос за мен и за никой друг.

Талал ме иска в ръцете си. Или по-скоро там, откъдето започна всичко.

Офертата беше кристално ясна. Той срещу Джули и Ванс.