Невинните

Насочи вниманието си към последната група. Тя се състоеше от служители на Белия дом и гости, струпали се в средата на трапезарията. Всички бяха облечени официално. Сред тях имаше доста чернокожи. Жените носеха шалове и сака, прикриващи голите им рамене. Някои от тях имаха чантички, които обаче бяха твърде малки, за да поберат пистолета на Ван Бойрън.

Мъжете стояха плътно един до друг, повечето облечени в смокинги. Но имаше и такива с обикновени костюми, в чиито джобове спокойно можеше да се побере 9-милиметров пистолет. Болшинството бяха бели и приличаха на западняци, макар че Роби не би се заклел в това. Сред тях обаче имаше поне десетина чужденци, пристигнали Бог знае откъде.

Той насочи цялото си внимание към тази група, разположена на равно разстояние от двамата държавници. Това беше най-разумната позиция за онези, които са решили да ги ликвидират. За целта щяха да са нужни наистина магически стрелкови умения — нещо, което не беше невъзможно за човек, който знае какво прави.

Аз бих могъл да се справя, помисли си той. Първият изстрел ще предизвика паника. Ако попадне в целта, фокусът неминуемо ще бъде насочен към жертвата. Тя ще се строполи на пода, а хората наоколо ще изпаднат в паника. Писъци, опити за бягство, търсене на укритие.

Но стрелбата с пистолет в толкова ограничено пространство нямаше как да остане незабелязана. Все някой щеше да идентифицира стрелеца. Агентите щяха да се втурнат напред. Част от гостите щяха да го сграбчат. Но при всички случаи той щеше да има възможност за още един изстрел.

В този ред на мисли Роби осъзна, че трябва да отгатне кой от двата обекта на покушението ще е първата мишена?

Президентът, разбира се. След това идва ред на принца.

Президентът беше приоритетната мишена. Ако стрелецът получеше възможност за втори изстрел, той несъмнено щеше да е насочен към престолонаследника.

Част от гостите се приближиха към количката, за да си вземат кафе. Роби използва времето за още един внимателен оглед, опитвайки се да изчисли най-благоприятната позиция на стрелеца.

Група гости и служители на Белия дом останаха край масата до стената. Някои от тях бяха обърнали столовете и се подпираха на облегалките. Повечето от тях жени, отбеляза Роби. В плен на синдрома «високи токчета», примирени с неизбежната болка в краката.

Роби започна да оглежда членовете на тази групичка. Един по един.

После престана да се взира, срещнал погледа на Ани Ламбърт.

Беше облечена в черно, наметнала сако върху голите си рамене. Не носеше чантичка. Ръцете ѝ бяха скръстени пред гърдите, а дланите им бяха скрити под сакото. Косата ѝ беше прибрана на тила, разкривайки дългата шия. Беше красива.

Ето я причината за черната официална рокля и високите токчета, които беше видял през телескопа. Беше му споменала, че ще организира прием, но той, кой знае защо, не направи връзката.

Обеща си да направи всичко възможно тя да не пострада. Каквото и да се случеше тази вечер, Ани Ламбърт нямаше да умре.

Устните ѝ бяха плътно стиснати. Очевидно го позна, но не се усмихна. Вероятно е уплашена, помисли си той. В един кратък, но ужасен миг реши, че ще вдигне тревога заради присъствието му. За нея той беше инвестиционен банкер. Защо се бе предрешил като сервитьор? Може би щеше да реши, че е тук, за да убие президента. Запита се как да ѝ сигнализира, но не откри начин. Оставаше му само да се надява, че тя няма да се паникьоса от присъствието му.

Но тя остана завидно спокойна и това засили уважението му към нея. Гледаше го с широко отворени очи и сякаш разбираше всичко.

После забеляза, че зениците ѝ са разширени. Забеляза го в мига, когато тя му се усмихна. Никога не му се беше усмихвала по този начин. Изведнъж откри присъствието на едно качество, което само допреди миг не би могъл да свърже с Ани Ламбърт. По абсолютно никакъв начин.

За част от секундата изключи тотално. Сякаш го беше улучила мълния. После умът му отново включи на високи обороти.

— Стрелец! — изкрещя той и измъкна пистолета си.

Но Ани Ламбърт го изпревари със смайваща бързина. Измъкна пистолета изпод сакото си, прицели се и стреля. С едно-единствено плавно движение.

Президентът беше само на няколко крачки от нея. Куршумът пропусна гърдите му и попадна в ръката. Благодарение на един от агентите, който рязко го избута встрани, почти едновременно с крясъка на Роби. Ако не го беше сторил, куршумът без съмнение щеше да прониже сърцето му.

Дулото на пистолета ѝ започна да се завърта към престолонаследника, но не завърши движението си.

Куршумът на Роби я улучи в челото и излезе отзад заедно с костици и парченца мозък. Бледожълтата стена зад нея се обагри в червено, Ани Ламбърт политна назад, блъсна се в масата и рухна на пода.

Разнесоха се писъци. Хората се блъскаха панически около него, опитвайки се да стигнат вратата, през която вече нахлуваше помощният отряд. Но той остана неподвижен в средата на помещението, насочил пистолета си в пода.

Не беше в състояние да направи нищо друго, освен да гледа безмълвно мъртвото тяло на Ани Ламбърт.

95