Невинните

— Изобщо не се съмнявам в това, Джули.

Но тежестта в гърдите му остана. Далеч повече предпочиташе да работи сам. Не беше свикнал да отговаря за живота на други хора.

32

— Имаш ли време за едно кафе, Роби?

На телефона беше Никол Ванс. Хвана го в асансьора секунди след като се раздели с Джули. Беше ѝ оставил ключ за апартамента, но я предупреди да не излиза, без да му се обади. И винаги да включва алармата.

— Нещо ново в разследването? — попита той.

— В близост до пресечката на Първо Авеню и Ди Стрийт има едно кафе, което работи до късно. Казва се «Донъли». След десет минути мога да бъда там.

— На мен ще ми трябват двойно повече.

— Дано не съм прекъснала нещо.

— Ще се видим там.

Колата му беше на улицата. В този късен час трафикът беше слаб. Той паркира на Първо Авеню и отправи поглед към купола на Капитолия. Петстотин трийсет и пет членове на Конгреса работеха в околните сгради, носещи имената на отдавна мъртви политици. Те пък бяха обкръжени от армия лобисти с много пари, които неуморно убеждаваха народните избраници в абсолютната правота на своите каузи. Това се наричаше демокрация.

«Донъли» беше доста оживено за този късен час. Роби бутна вратата и почти веднага срещна погледа на Ванс, заела една маса в дъното на помещението.

Той седна срещу нея. Беше облечена лежерно, вероятно защото се чувстваше у дома си. Панталон, ниски обувки, светлосин пуловер, кадифено яке. Добър избор за доста хладното заведение. Беше с пусната коса. През деня ходеше с кок. На местопрестъплението дългата коса винаги беше проблем. Нейната ухаеше на шампоан и едва доловим парфюм. Сигурно е стояла дълго под душа, помисли си Роби. Вонята на смъртта много лесно прониква в порите на кожата.

Пред нея имаше голяма чаша кафе. Роби вдигна ръка да привлече вниманието на сервитьорката, посочи чашата, а след това и себе си. Жената кимна и скоро му донесе кафето. Той я изчака да се отдалечи и насочи вниманието си към Ванс.

— Ето ме и мен.

— Доста труден си за откриване — подхвърли тя.

— Напротив. Намери ме още на първото позвъняване.

— Имам предвид в ОКР. Набрах номера, който ми даде. От там потвърдиха, че работиш при тях, но досието ти е засекретено.

— Нормално — отвърна той. — Вече ти споменах, че за известно време бях извън страната. Подобни неща почти винаги са засекретени. Но сега съм тук. — Отпи глътка кафе и остави чашата си върху чинийката. — Надявам се, че това не е единствената причина да ме потърсиш.

— Не е. Не обичам да си губя времето.

Тя извади от чантата си на съседния стол голяма кафява папка. Разтвори я и измъкна няколко гъсто напечатани страници, придружени от снимки.

— Сведения за Рик Уинд — поясни Ванс.

Роби набързо прегледа материалите. На една от снимките беше мъртвият Уинд, увиснал с главата надолу над вонящото на урина дюшеме в заложната къща. Останалите го показваха жив. На повечето от тях беше във военна униформа.

— В армията, а?

— Цялата му кариера е преминала там. Постъпва на осемнайсет и се уволнява на четирийсет и три.

— Децата им са малки. Вероятно са се оженили късно.

— Бракът им продължава десет години. През цялото това време Джейн прави опити да забременее. В крайна сметка успява — два пъти за три години. А след това решават да се разведат. Иди ги разбери.

— Може би Рик Уинд е осъзнал, че не иска да бъде баща — каза Роби.

— Не съм сигурна. Редували са се при отглеждането на децата.

— Къде е живял?

— В окръг Принс Джордж, Мериланд.

— Установихте ли причината за смъртта му?

— Патологът все още работи. Няма други видими рани освен отрязания език. — Тя направи кратка пауза и вдигна глава. — По този начин мафията затваря устата на предателите, нали?

— Уинд е имал връзки с мафията?

— Все още не знаем. Но със сигурност не е бил информатор на полицията или федералните власти. Същевременно е държал заложна къща в един от най-опасните квартали. Може би се е занимавал с пране на пари и са го пипнали с пръсти в меда.

— За което убиват не само него, но и жената и детето му?

— Може би като предупреждение за другите крадци.

— Струва ми се прекалено. Сигурно са били наясно, че Джейн Уинд е федерален агент и убийството ѝ ще бъде разследвано от ФБР. Защо да си усложняват живота?

— Благодаря за високото ти мнение за качествата и способностите на Бюрото — каза с едва доловима ирония Ванс.

— Час на смъртта? — невъзмутимо попита Роби.

— Според патолога някъде преди около три дни.

— Никой ли не е забелязал изчезването му? Дори бившата му съпруга?

— Вече споменах, че са се редували при отглеждането на децата. Тази седмица за тях се е грижила тя. Вероятно не са контактували много. Той е работил сам в заложната къща. Може би не е имал много приятели.

— Добре, ясно — кимна Роби. — Но всичко това можеше да почака до утре.

— Пистолетът, който открихме близо до взривения автобус… — каза Ванс. — От него е изстрелян куршумът, който се е забил в пода на Джейн Уинд.

— Това вече ми го съобщи — заяви Роби и отпи глътка кафе.

Изобщо не биваше да стрелям, помисли си той. Нито пък да си губя оръжието.

— А куршумът, който е убил Уинд и момченцето? — попита на глас той.