Невинните

— Изстрелян е от съвсем друг вид оръжие. Със сигурност от пушка. Проникнал е през прозореца, както предположихме.

— Това също можеше да ми го кажеш по телефона.

— Този куршум се оказа доста специален.

— В смисъл?

— Такива боеприпаси се използват в армията.

Роби отново посегна към чашата си. Пулсът му беше леко ускорен, но ръката му изобщо не трепна.

— От какъв вид е въпросният куршум? — попита той. — Или е силно деформиран и не подлежи на идентификация?

— Напротив, запазен е чудесно, защото е изцяло облечен. — Ванс сведе поглед към бележките си и добави: — «Сиера Мачкинг» с кух връх и заден конус, единайсет грама. Това стига ли ти?

— Много разпространена муниция — кимна той.

— Така е, но нашият оръжеен експерт твърди, че този е различен. Специална изработка, далекобоен, с остатъци от пресован заряд. Ако трябва да бъда честна, изобщо не съм сигурна какво означава всичко това. Но заключението на експерта гласи, че това са боеприпаси, използвани от американската армия. Ти как мислиш?

— Нашите със сигурност ги използват. Но това важи и за армиите на още няколко страни — Унгария, Израел, Япония и Ливан.

— Наистина знаеш всичко за оръжията — промърмори тя. — Впечатлена съм.

— Мога да ти предложа още доста факти. Американската армия използва снайперска пушка М-24. В нашия случай мишената се е намирала на триста метра от стрелеца, при това зад единично стъкло. Метеорологичните условия снощи бяха доста благоприятни. Ясно време с лек ветрец. Патронът, който ми описа, има и друго наименование-7,62 МК 316 МОДО. Единайсетграмов куршум в гилза «Сиера», производство на «Федерал Картридж Къмпани», с модифициран пресован заряд, обрал куп златни медали на няколко оръжейни изложения. Куршумът излита от цевта с три хиляди и петстотин нютон метра. На разстояние триста метра той притежава предостатъчно енергия, за да пробие детски череп и да отнеме живота на всеки, който е в близост до него.

На практика Роби разсъждаваше на глас, но в един момент зърна изражението на Ванс и веднага съжали, че го прави.

— Много си вещ относно снайперското оръжие — рече тя.

— Все пак работя в Министерството на отбраната — отвърна той. — Но мунициите тип «Сиера» се предлагат и на свободния пазар. Жалко, че не разполагаме с гилзата.

— Напротив, имаме я. Излетяла е встрани, а стрелецът не си е направил труда да я потърси.

— Къде я намерихте? Внимателно огледах стаята, от която е стреляно, но не открих нищо.

— В една фуга на дюшемето. След изхвърлянето си гилзата се е ударила в бетона, а след това се е търкулнала в процепа. Абсолютно невидима. Освен това снайперистът е действал на тъмно, тъй като електричеството в сградата е изключено. Но дори да си е направил труда да я потърси, преди да се изнесе, шансовете му са били нулеви. Моите хора я откриха доста по-късно, след дълго пълзене на колене и използване на лазерни фенерчета.

— Нека те попитам нещо — каза Роби и облиза внезапно пресъхналите си устни. — Можеш и да не ми отговориш…

— Питай.

— Гилзата лъскава ли беше или матова?

— Не знам. Открили са я, след като си тръгнах. Но мога да попитам по телефона.

— Направи го — кимна той.

— Важно ли е?

— Нямаше да те моля, ако не е.

Тя набра някакъв номер, зададе въпроса и получи отговор.

— Матова. Дори леко обезцветена. Мислиш ли, че патронът е бил стар?

Роби бавно допи кафето си. Пръстите на Ванс нетърпеливо почукваха по масата.

— Не ме дръж в напрежение, Роби — каза тя. — Обадих се, получих отговор. А сега ти ми обясни защо е важно.

— Армията не използва нито залежали, нито стари боеприпаси. Производителите искат по-висока цена за излъсканите гилзи, но на армията ѝ е все едно, защото външният вид няма нищо общо с използването им. Матовият куршум лети точно толкова право, колкото и лъскавият. Но военните купуват милиони патрони и спестяват значителни суми, когато не държат на външния им вид. При боеприпасите за свободна продажба положението е друго, защото купувачите могат да си позволят да плащат по-скъпо за лъскави патрони.

— Значи твърдо си имаме работа с армейски патрон, така ли?

— Ако наистина е така, нещата стават още по-сложни — мрачно отвърна той.

— Това ли е всичко, което ще кажеш? — погледна го с недоверие Ванс.

— Какво друго очакваш? — спокойно попита той.

— Ако говорим за нападение на военните срещу държавен служител, става не само сложно, а направо скандално. Това исках да чуя.

— Добре, това е потенциално скандално. Доволна ли си?

— Между другото, моят пряк началник е адски ядосан заради начина, по който ти простреля онези катинари — навъсено заяви тя. — Възнамерява да се оплаче от теб в ОКР.

— Чудесно. Най-много да ме отстранят от разследването.

— Откъде, по дяволите, се появи, Роби? Искаш ли изобщо да бъдеш следовател?

— Приключихме ли? — попита той и стана.

— Не знам — вдигна глава тя. — Приключихме ли?

Той се обърна и напусна заведението. Тя го последва и сложи ръка на рамото му.

— Всъщност аз не съм приключила с теб.

Той се завъртя, сграбчи ръката ѝ и рязко я дръпна. Строполиха се зад някакви кофи за боклук миг преди витрината на «Донъли» да се пръсне под дъжд от куршуми.