Невинните

Съмняваше се, че Ванс е направила справка дали Коен, съпругът ѝ или предполагаемият любовник имат криминално досие. Вероятно не, просто защото беше повярвала, че жената казва истината. Защо иначе ще поиска да дава показания? — беше попитала Ванс. Самият той имаше отговор.

За да ме прецака.

Роби отби до тротоара и набра номера на Синия.

— Нещо ново за Мишел Коен?

— Още не, но ти ще си първият, който ще разбере.

— Искам информация и за съпруга ѝ.

— Работя по въпроса. Значи е излъгала ФБР, а? Не е видяла теб и Джули, а двама чернокожи?

— Да.

— Мотиви?

— Надявам се да ги открием.

— Доста загадъчен ход от страна на противника. Предлагат ни една от своите пионки.

— Аз съм на същото мнение. Затова съм изнервен.

Роби огледа двуетажната къща в дъното на уличката, пред която беше спряло беемвето на Коен.

— Ще ти се обадя по-късно, защото трябва да проверя някои неща. Как е Джули?

— Жива и здрава. Пише си домашните. Нищо не разбирам от задачите, които решава…

— Това е причината ние с теб да сме в сферата на разузнаването — усмихна се Роби. — Математиката ни куца.

Той прибра телефона и погледна часовника си. Коен знаеше, че я следи именно той. Както и че е научил домашния ѝ адрес. От всичко това следваше, че няма никакъв смисъл да виси тук.

Но той вече имаше друга, по-добра идея. По принцип не се страхуваше от пионки, но онзи, който управляваше техните действия, положително нямаше да го остави да виси тук без основателни причини.

Сега просто трябва да открия какви са тези причини, рече си той.

64

Мишел Коен си сипа чаша кафе и я отнесе в дневната, където беше телевизорът. Остави я на масата и посегна към дистанционното, за да смени канала.

— Този повече ми харесва — прозвуча мъжки глас.

Жената изпищя и се обърна. Роби седеше на стола срещу нея.

— Какво търсите тук? — извика тя. — Как, по дяволите, влязохте в дома ми?

— Човек трябва да заключва вратата дори когато си е у дома — отвърна той.

— Не знам за какъв се мислите, но ще извикам полиция! Още във ФБР се държахте грубо с мен, но това вече е прекалено!

Понечи да добави още нещо, но изведнъж млъкна и се втренчи в предмета, който Роби държеше в ръка.

— Знаеш ли какво е това, Мишел?

Тя продължаваше да гледа плоската квадратна кутийка.

— А трябва ли да знам?

— Ти ще кажеш.

— Нямам никакво намерение да си играя на глупави игри с теб! — окопити се Коен.

— Това е диск. Съдържа записи от охранителна камера.

— Е, и?

— Камерата е била насочена точно към мястото на експлозията.

— Тогава защо полицията не знае за нея?

— Защото се е намирала в един апартамент, който гледа към улицата. Открих я, когато обикалях от врата на врата още преди появата на ченгетата. Собственикът често бил обиран и решил да заснеме крадците в действие. Използвал въртяща се камера, която обхващала цялата улица. На всеки кадър има дата и точен час. Искаш ли да ти разкажа какво е пропуснала камерата?

Жената не отговори.

— Теб, Мишел — добави Роби. — А също и приятеля ти. Камерата не ви е заснела на мястото, на което твърдиш, че сте били.

— Глупости! Защо да лъжем за подобно нещо? А и администраторът на хотела потвърди думите ни.

— Не казвам, че не сте били в хотела. Казвам само, че лъжеш за това, което си видяла. Фактически не си видяла нищо.

— Грешиш!

— Твърдиш, че си видяла как автобусът се взривява, нали така?

— Да.

— А след това си видяла как пистолетът на мъжа отхвръква под някаква кола?

— Точно така.

— При толкова мощна експлозия ще се разлетят хиляди отломки. Истински порой от стъкла и ламарини. Да не говорим за останките от човешки тела и ужаса, който обзема всеки очевидец на подобна касапница. Но на теб не само не ти мигва окото, не само засичаш във въздуха пистолет, но и проследяваш пътя му сред хилядите хвърчащи отломки. — Роби помълча, поклати глава и каза: — Това са пълни глупости!

Тя скочи на крака и се понесе към телефона, окачен на стената до кухненската врата.

— Искам да се махаш от тук! Моментално! В противен случай ще извикам полиция!

Роби вдигна кутийката и поклати глава.

— И двамата знаем, че не си видяла никакви чернокожи да напускат автобуса, Мишел. Този диск може да го докаже. Следователно си дала фалшиви показания пред ФБР — един акт, който ще ти донесе минимум пет години във федерален затвор по най-малко три обвинения. Край на работата в областта на финансите. Когато излезеш, ще бъдеш над четирийсет. А затворът се отразява зле както на физиката, така и на психиката. Ще изглеждаш поне на петдесет. А дори и на шейсет, ако нещата загрубеят. Не само мъжете изтрещяват от липсата на сексуален живот, Мишел. Дамите също се чувстват самотни. За тях ти ще бъдеш крехко месо, защото си дребничка и пухкава. Ще те разсипят.

— Не се опитвай да ме плашиш!

— Опитвам се да изясня опасното положение, в което се намираш — отвърна Роби и постави диска на масичката. — Двама души наистина са напуснали автобуса, но не са били чернокожи.

— Откъде знаеш?

— Видях ги на записите, Мишел. Защо не седнеш да си поговорим? Може би ще открием изход от положението, в което си попаднала.

— Защо би го направил? — изгледа го подозрително тя.