Невинните

Синия въздъхна и седна срещу Джули, която го наблюдаваше с нескрит интерес. Почувствал, че трябва все пак да има някакво представяне, Роби промърмори:

— Това е Джули Гети.

— Вече се досетих.

— А вие как се казвате? — попита тя.

Синия се направи, че не я чува и се обърна към Роби.

— Какво се надяваш да постигнеш с това?

— Да запазя сигурността ѝ, да разкрия истината. Да стигна до тях, преди те да стигнат до мен.

— Май те тресе параноята — отбеляза Синия.

— Заключението ти е закъсняло поне с десет години — отвърна Роби.

— Вие двамата заедно ли работите? — обади се Джули.

— Не — отвърна Роби.

— Понякога — рече Синия.

— Тук ли ще ме настаните? — огледа се тя. — Това не ми прилича на къща.

По-възрастният мъж погледна Роби, но той отмести очи.

— Ще те настаним удобно — отвърна Синия. — Тук разполагаме с… хм… квартири за гости.

— А Уил ще остане ли?

— По-добре той сам да ти отговори.

Роби пренебрегна подмятането и спря поглед върху папката в ръцете на Синия.

— Нещо ново по моите запитвания?

— Доста неща. Искаш ли да ги чуеш?

Роби кимна към момичето и леко повдигна вежди.

— Не виждам причини да не ги чуе — прокашля се Синия. — Информацията не е секретна. — Отвори папката и обяви: — Госпожице Гети, вашият баща е изградил забележителна кариера в армията на Съединените щати.

— Наистина ли? — изправи гръб Джули.

— Да. Бронзова звезда за храброст, «Пурпурно сърце» и още няколко високи бойни отличия. Уволнил се е с почести като сержант.

— Никога не е говорил за това.

— Къде е служил, когато е бил награден с Бронзова звезда? — попита Роби.

— Участвал е в Първата война в Залива.

— Има ли някаква специална причина за уволнението му, или просто му е изтекъл срокът на службата?

— Някои въпроси от медицинско естество — кимна Синия.

— Какви например? — попита Джули.

— ПТСР-рече Синия.

— Това значи посттравматично стресово разстройство — каза вещо тя.

— Именно.

— Друго? — попита Роби.

Синия погледна в папката.

— Известни когнитивни проблеми.

— Мозъкът на татко е бил увреден? — попита Джули.

— Вероятно е имал контакт с вещества, които са му повлияли зле.

— ОУ? — предположи Роби.

— Какво е ОУ? — озадачено попита Джули.

Двамата мъже се спогледаха.

— Хей, няма ли да престанете с тъпите си съкращения? — извика тя и тупна с юмрук върху масата. — Нима очаквате да ги разбера всичките?

— Обеднен уран — поясни Роби. — Това означава ОУ. Използва се при артилерийските снаряди, а също така и при производството на танкова броня.

— Уран ли? — зяпна Джули. — Но той не е ли вреден?

— Няма категорични резултати от проучвания, които да потвърдят подобна хипотеза — особено в бойни условия.

— Откъде тогава се появяват «когнитивните проблеми» на баща ми? И защо са го освободили от армията, след като всичко е било наред?

— Доколкото съм осведомен, той е употребявал наркотици.

— Ти ли му каза това? — изсъска Джули, обръщайки се към Роби.

— Би било излишно — размаха папката Синия. — И сам мога да прочета информацията, свързана с ареста и осъждането му. Става въпрос за дреболии. Употребявал е съвсем малки количества. Разбира се, това е било глупаво.

— Не познаваш баща ми и нямаш право да го съдиш! — скочи на крака Джули.

Синия се извърна към Роби и подхвърли:

— Винаги ли е толкова свенлива и скромна?

Роби предпочете да не отговаря.

— Освен това нищо подобно не се е случило, докато е бил в армията — добави все така нападателно Джули. — Ако е било обратното, никога не биха го уволнили по здравословни причини, а щяха да го изритат или арестуват. И тъй, защо са го освободили?

— Вече казах, заради когнитивни проблеми.

— Които обаче не са били свързани с дрогата — възрази Джули. — Значи причините са били други. Ти направи справка с папката, където пише, че е бил изложен на ОУ и това се е отразило на здравето му. Сам го каза.

— Но това са били неговите твърдения, които не се потвърждават от никакви факти. Въпреки това разбирам какво искаш да кажеш. Армията действително допуска, че в твърденията му има истина.

— Направили ли са му изследвания? — попита Роби. — Не са ли пожелали да разберат какво причинява когнитивните му проблеми?

— Не — поклати глава Синия.

— Вероятно са се страхували, че този боклук, който наричате ОУ, наистина му е разтопил мозъка! — враждебно го изгледа Джули.

— Защо не подадеш документи за разузнаването, след като завършиш колеж? — не ѝ остана длъжен Синия. — Имаш всички данни да станеш първокласен агент!

— Предпочитам да прекарам живота си в някоя по-продуктивна област! — отсече Джули.

Роби извади снимката с татуировката от своята папка.

— От аутопсията на Рик Уинд — поясни той. — Според Джули баща ѝ е имал абсолютно същата.

— Познавали ли са се? — обърна поглед към нея Синия.

— Не съм чувала това име и не съм виждала този човек — каза тя.

— Можем ли да разберем дали са служили заедно? — попита Роби.

Синия се надигна, пристъпи към телефона на шкафа за документи и набра някакъв номер. Джули гледаше снимката с татуировката, а Роби гледаше нея.

— Добре ли си? — тихо попита той.

— Нима трябва да съм добре? — сопна се тя.

Синия остави слушалката и се върна на мястото си.