Невиждани академици

- Извинявайте, сър, - обади се Ринсуинд - Истина ли е, че някои от мъжете в Анкх-Морпорк Юнайтед са само шайка главорези от Мелето?

- Малко грубичко ще е да се каже така, - започна Ридкъли.

- Извинявайте, сър, - надигна глас Трев, - това си е точно така. Да го кажем: половината са честни ритачи, останалите са пълни копелета.

- Добре, няма как да не ги преодолеем, - заключи бодро Ридкъли.

- Аз също бих желал да отбележа някои неща преди да тръгнем, сър, - взе думата Лут - Последни напътствия, примерно? През тези няколко дни аз ви научих на всичко, което знам, въпреки че не знам, откъде го знам. Както знаете, аз съм орк и независимо от всичко друго ние сме отборни играчи. Вие, следователно, играете не индивидуално, а като един отбор. Ако си спомням правилно, Фон Хауденбрау беше посочил, че...

- Надали ще имаме достатйчно време да минем през навалицата, - намеси се Ридкъли, който беше очаквал такова нещо - Благодаря ви, господин Лут, но наистина ни е време да тръгваме.

Ако някой наблюдаваше картината отгоре, щеше да види, как претъпканите улици на града се огъват пред една червена гъсеница, а именно Академик Невиждан на път към игрището. Разнесоха се приветствени възгласи и се разнесоха освирквания, а понеже това беше Анкх-Морпорк, най-често привествените възгласи и освиркванията бяха надавани последователно от всички заинтересувани лица.

В момента в който Извънреден Стражар Флуорит заедно с два други трола отвориха насила портите въпреки натиска на множество тела, шумът беше като един грамаден звуков чук. Троловете органи на реда отвориха за отбора път с чувствителността и деликатността, станали толкова пословични за полицейския контрол над тълпите. Тази пролука водеше до оградена и строго охранявана зона, в центъра на която ги очакваха Архиканцлерът, известен по-рано като Декана, целокупният отбор Анкх-Морпорк Юнайтед и Негова Милост херцог Анкхски, Командир на Градската Стража, Сър Самюъл Ваймс с лице като развален обяд.

- Какво, за всички адове, сте тръгнали да правите на моя град, бе клоуни? - изръмжа срещу им той и хвърли един поглед към Ветинари в неговата ложа посред трибуната, след което повиши глас - Цял месец се бъхтя като луд да прокараме споразумението от КД, и точно когато най-сетне джуджета и тролове стискат ръце и стават първи дружки, на вашта пасмина и скимва да забъркате нова новеничка ваша си КД.

- Хайде сега, Сам, - зауспокоява го Ридкъли - Това нали е просто обществена забава.

- Народът се тълпи пред портите, - продължаваше Ваймс - При това пред градските порти. Колко от тази бъркотия е по магия?

- Николко, Сам, поне доколкото знаем ние. По време на тази среща магия няма да се използва, това вече е обсъдено и решено и Де... - Ридкъли шумно преглътна - Архиканцлерът на Бързнекския Университет поема отговорността за тавмичната изолация на стадиона.

- Тогава слушайте внимателно, - рече командирът - На нито един от хората ми няма да му стъпи кракът на игралното поле, независимо какво се случи там. Ясен ли съм?

- Кристално, Сам.

- Извинявайте, г-н Архиканцлер, но в момента аз съм Командирът на Градската Стража, а не Сам, ако нямате нищо напротив, - скастри го Ваймс - Целият проклет град е само един инцидент, само чакащ да... не, инцидент, вече случил се и всичко, което тръгне на зле, скоропостижно ще се влоши още повече. Няма да допусна да се говори, че проблемът е бил заради Стражата. Откровено казано, Муструм, от вас бях очаквал да се държите по-добре.

- За вас съм „г-н Архиканцлер”, - сряза го студено Ридкъли.

- Що се отнася до мен, - продължи Ваймс - считам това за свада между съперничещи си улични банди. Знаете ли, в какво се състои работата ми, г-н Архиканцлер? Да охранявам реда, така че за стой ти гледай бих ви арестувал всичките буйни размирници накуп, но Негова Светлост не дава.

Ридкъли се прокашля:

- Позволете ми, и аз да ви поздравя за успешната ви работа в Кумската Долина, господине.

- Благодаря ви, - отвърна Ваймс - Така че, предполагам, че се сещате, колко ми е драго да ви видя, как забърквате един друг вид война, - командирът се обърна към Архиканцлер Хенри - Удоволствие е да ви видя отново, господине[59], радвам се, че сте се издигнали. Официално ви съобщавам, че за това място и време ви предавам пълномощията си по охраната на правопорядъка и оттук нататък, в качеството си на рефер, ги поемате вие. В рамките на тези линии е ритнитопката, престъпите ли ги, там ви чакам аз, - той пак се обърна към Ридкъли - Внимавайте къде стъпвате, г-н Архиканцлер.

И той се оттегли последван от останалите стражари.

- Е, какво, предполагам че добрият командир се е изтормозил тея дни, - забеляза весело Архиканцлер Хенри и си извади часовника - Бих искал да кажа две думи на двамата капитани.

- Добре, както знам, аз съм единият, - откликна Ридкъли.

От редиците на Юнайтед излезе един мъж:

- Джоузеф Праскин, между другото от Бут Свински Складове. Вари го, печи го, капитан съм.

Праскин протегна ръка на Ридкъли и, трябва да му се признае, почти не трепна от здравото ръкостискане.