Невиждани академици

- Смисълът е, че те са другари по неволя. Те са отбор. Това е то ритнитопката. Трябва да научиш отбора да бъде отбор и тогава няма да ме притеснява, ако ще сутринта да се разпорят от ядене.

Лут се променя, помисли си Трев.

- Мога ли да ти задам един личен въпрос, господин Лут?

- Почти всички въпроси, задавани ми от хората, са лични, но все пак давайте, Господин Трев.

- Ами, ъ, такова. Понякога се уголемяваш, понякога се смаляваш. Как става тая работа?

- Това ни е вградено, - отговори Лут - Смятам, че е резултат от свиванията и разширяванията на морфичното поле. Въздейства на вашето възприятие.

- Когато си разстроен, ти много се смаляваш, - спомена му Гленда.

- А сега какъв изклеждам?

- Бая голям, - отговори Трев.

- Отлично, - кимна Лут, докато нагъваше парче пай - Утре възнамерявам да се уголемя още повече.

- Остава да направим още едно нещо, - сподели им Трев - Пепе иска да ми помогне. Мисли си, че ще играя утре.

- Е, ти ще играеш утре, - отвърна Лут.

- Не! Нали знаете! Нали обещах на старото ми мамче, а не може ей така да нарушиш к’вото си обещал на старото мамче, мир на праха й. Да имаш ключове от избата, Гленда?

- Да не мислиш, че ще ти кажа, Трев Младонадеждов?

- Така си и мислих. Искам две бутилки от най-доброто бренди. И, ъ, може ли сички да дойдете с мен, моля ви се? Мисля си, че Пепе не ми мисли злото, но той си е, ъ, ами нали го знаете, както е полунощ и такова.

- Мисля, че го знам аз Пепе, - каза Гленда.

Пред задната врата на Гофна имаше пазач, но преди той да успее да отпрати поживо поздраво Трев и неговите телохранители, цъфна Пепе.

- Леле! Три аверчета. Ама аз съм бил много страшен бе, - той ги изгледа дяволито - Здрасти, аверчета, носите ли ми брендито?

- Да, какво става тук, Пепе? Ти направо взе акъла на Трев, - укори го Гленда.

- Не съм! Аз напоследък изобщо от никого не взимам акъли. Просто му казах, че утре ще играе ритнитопка.

- Обещах на старото ми мамче, - повтори Трев, хващайки се за тази декларация сякаш беше дъска в бурно море.

- Но на ръката ти е изписана звезда, така че нямаш избор.

Трев си погледна дланта:

- Само разни му там линии.

- Е, има такива, дето ги виждат тея работи и има такива, дето не ги виждат. Аз съм от тея дето виждат. То е метафорично, бе човек. Но там е работата с тая работа, че ми се ще да ти дам едно такова нещичко, дето утре май може и да ти влезе в работа. Какво говоря бе? Може направо егати да ти спаси живота. Или поне брака ще ти спаси. Че няма как, тея дами тук ще искат да са сигурни, че ние от Гофна сме направили за теб каквото можем.

- Може да изглежда както ще, Трев, но аз вярвам на Пепе, - каза Гленда.

- А това е господин Лут, - представи го Трев - Приятел е.

- Ъхъ. Знам аз, какво е господин Лут, - отвърна Пепе - И ти може да дойдеш. Драго ми е, че си ми... познат.

Той се обърна към Гленда:

- Вие, момичета, оставате тук, госпожице. Че тая задача не е много за дами, - той въведе момчетата в мрака зад вратата - Това, дето ще ви го покажа сега, господа, е свръх-секретно, така че ако изпортиш нещо, Трев Младонадеждов, тогава Анди Изцепков ще ти се стори като побойника от детската градина.

- То Анди в детската градина си беше побойника, - каза Трев, когато навлязоха в нещо, което явно беше ковачница.

- Микрорицница, - обяви с удовлетворение Пепе - Светът още нищо не е видял.

- На външен вид е просто фина плетена ризница, - констатира Лут.

- Не е просто, - каза джуджето - Мога да ти отпусна една фанелка и едни шорти и гледай да ми ги върнеш, момченце, щото иначе гореспоменатите усложнения така ще те огреят... абе внимавай, че не се шегувам. Това нещо не е само да разхубавява момичетата. Ума ще ти зайде, само като ти кажа, какво става само с мъничка променчица в сплава, - той посочи една блещукаща купчина - Лека като перце и не жули, нали знаеш.

- И какво друго?

- Един момент и ще ти покажа. Обуй си едни шорти.

- К’во, тука ли?

На светлината на ризницата Пепе изглеждаше някак си като малък демон.

- Ей-ееей, виж ти какъв срамежливко си бил! Абе я взимай да си ги обуеш засега върху панталона, а аз гледай сега, аз хич няма да се обръщам да те гледам, докато се обуваш, - той извърна глава и заръчка нещо в инструментите край наковалнята - Готов ли си? - провикна се той след няколко минути запъхтяно дишане.

- Да, те, ъ, такова, ами добре ми стоят.

- Окей, - рече Пепе - Чакай сега един момент.

Той изчезна в тъмнината наоколо и, след като някое време се чуваха неясни звуци, се върна в полезрението им, пристъпвайки някак тромаво.

- К’во си си навлякъл, бе Пепе? - учуди се Трев - На куп възглавници мяза.

- А, просто защитни мерки, - обясни Пепе - А сега, ако може, няколко крачки назад, господин Лут, а ти, Трев, ще бъдеш ли толкова любезен ръцете на тила, та, нали разбираш, да не ми се пречкат, докато ти взимам мярката, - той пак се обърна с гръб - Е, Трев, ръцете на тила ли са ти?

- Ъхъ.

В този момент Пепе рязко се извърна и с все сила го халоса в слабините с дванадесеткилограмов ковашки чук...

Изненадващо, единственият ефект от това беше, че Пепе отхвръкна чак до отсрещната стена.