Невиждани академици

- Идеално! - дочу се оттам гласът му позаглушен от защитните мерки.

Стана сутрин, но на Гленда и се струваше, че няма ден и нощ, няма работа и свободно време, а че всичко е само ритнитопка, ей там, в близкото бъдеще, привличаща всичко живо. В Голямата Зала целият отбор беше на една маса. Магьосници и персонал рамо до рамо, всичките нагъващи така, както е възможно само в Невиждания Университет.

Този ден всичко беше ритнитопка. Каквото и да ставаше, все се въртеше около ритнитопката. Нямаше лекции. То, разбира се, лекции никога нямаше, но поне днес нямаше посещаемост заради възбудата от предстоящия мач, а не както друг път, просто защото на никой не му се ходеше. След някое време Гленда долови някакъв шум, все едно че забуча самият град.

Край университета се беше насъбрал народ; още от сега пред Хипопотамодрума се беше натрупала навалица. Шумът от сто хиляди души с една обща цел се надигаше като бръмченето на далечен рояк.

Гленда се прибра в убежището известно като Нощна Кухня и се опита да си запълни времето с месене, но тестото някак си и се изплъзваше от пръстите.

- Шубе ли те е? - попита Жулиета.

- Надявам се, че ще бием, - отвърна Гленда.

- Ам’че как, ще бием, как иначе, - увери я Жулиета.

- Това е много хубаво, до момента, когато паднем, - възрази Гленда - Да, кой е тук?

Вратата се отвори с трясък и влезе Пепе, по-изчеткан от обикновено.

- Мараба, госпожици, - поздрави той - За вас има едно съобщенийце. Как мислехте да гледате мача?

- Колкото можем да се приближим, толкова, - отговори Гленда.

- Чуйте сега, какво ще ви кажа, - рече Пепе - Мадам взе от най-добрите места на стадиона. Нищо скрито-покрито, само открит и прозрачен подкуп. Хората трябва да видят, че Гофна е на върха, ясно? Та за микроризницата да има публичност.

- Ей, жестоко! - извика Жулиета.

И дори Гленда забеляза, че автоматичният й инстинктивен цинизъм я е изоставил.

- Ще има и шери, - подметна Пепе.

- А там дали ще дойде някоя знаменитост? - поинтересува се Жулиета.

Пепе я заобиколи и леко я докосна с пръст в гърдите:

- Да. Ти, госпожице. Всички искат да видят Бижу.

Часовниците като че ли бяха спрели. Всякакви патрули на Стражата бяха преустановени, но по улиците надали можеше да се намери престъпност, така както не се мяркаше и жива душа. Потоп от хора, добре де, предимно хора, се изливаше в стадиона, надигаше се на талази покрай него, преливаше и наводняваше все по-голяма и по-голяма част от града. Срещата беше в Хипопотамодрума, а блъсканицата се простираше чак до площад Сатор и, малко по малко, налягането на толкова много втренчени погледи придвижваше стрелките на множество часовници напред.

Само отборът, а също и Трев, бяха останали в Голямата Зала, всички други бяха тръгнали по-отрано в безплодния си стремеж да си намерят места. Играчите се мотаеха натам-насам, подритвайки си топката, докато не се появиха Пондър, Лут и Архиканцлерът.

- Ей, голям ден, момци! - поздрави ги Ридкъли - А като гледам денят май ще излезе и хубав. Всички само нас чакат, да им покажем на какво му се вика игра. Искам от вас да подходите към случая в най-добрите спортсменски традиции на Невиждания Университет, а именно, да мамите само като не ви виждат, макар че точно днес надали има много шанс нещо да остане незабелязано. Но, тъй или иначе, искам всеки от вас да даде сто и десет процента от себе си.

- Извинете, г-н Архиканцлер, - обади се Пондър Стибънс - Разбирам духа на това, което казахте, но не може да има повече от сто процента.

- Добре де, ама биха могли да дадат сто и десет процента, ако се постараят повече, - запъна се Ридкъли.

- Ами, и да и не, сър. Но, фактически погледнато, това няма да значи нищо друго, освен, че ще са направили стоте процента по-големи, но пак ще си останат сто процента. Освен това човешките възможности са си човешки възможности и толкова. Само бях длъжен да отбележа.

- Ами браво на тебе, че го отбеляза, - завърши Ридкъли и забрави за случая, а огледа лицата наоколо - А, господин Младонадеждов, наистина ли няма начин да ви придумам да влезете в отбора? На Дейв Младонадеждов момчето да играе за Академик Невиждан ще е като да имаме гордо знаме. А, като гледам, колегата Ринсуинд, какъвто е шегаджия, си носи бяло знаменце.

- Ами, сър, нали знаете, думата ми на две не става, - изломоти Трев.

- Старото ви мамче, - кимна разбиращо Ридкъли.

- Ами обещах и, - каза Трев - Знам, че е починала, но не ще и дума, че ме гледа от небето, сър.

- Ами хубаво тогава, а и говори добре за теб. Нещо друго да остана да се каже? Да помисля. А, да, господа... Г-жа Уитлоу, както е обичайно за нея в подобни случаи, е организирала прислужничките да се облекат в подходящи за случая костюми и да ни подкрепят от тъч-линията, - при следващите думи лицето му стана на безизразна маска - Необяснимо защо Г-жа Уитлоу държи да вземе ентусиазирано и необичайно атлетично участие в това. Както ми беше съобщено, щяло да има високо вдигнати крака, но ако внимавате, къде ви пада погледът, не би трябвало да видите нищо, което да ви разстрои прекалено.