Невиждани академици

- Освен това съгласно тези негови инструкции... - той се вгледа в доста нечетливия почерк на Лут и се подсмихна - забранени са също така и сексуалните сношения.

Това не доведе до очакваната от него реакция.

- Това разговори за онова нещо ли значеше? - зачуди се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.

- Не, това е „орален секс”, - осведоми го Ринсуинд.

- А не, това беше слушането на разговори за онова нещо.

Бенго Макарона седеше като че цапардосан по главата.

- Хайде сега, и без никакво среднощно примъкване към бюфетите, - продължи строго Ридкъли - Има си правила. Г-жа Уитлоу и г-ца Сладкофасулска са осведомени, че аз напълно подкрепям правомощията на г-н Лут в този случай. Хайде, покажете, че сте наистина отбор юнаци.

- В желанието си да изразя солидарност с останалата част на отбора, - надигна глас Лекторът по Съвременни Руни - имам основания да разчитам, че в капана за мишки в стаята ми е останало малко сиренце.

Ридкъли остана сам самичък с ехото от падащи столове.

Архиканцлерът се прибра в стаята си и метна шапката си на закачалката. Не може без правила, каза си той наум, и не може да няма правило за тях и правило за мен. Той отиде до леглото си с осемстълбовия балдахин и отвори тайното отделение съдържащо кутията с тютюна. Сега обаче то съдържаше само малка бележка гласяща:

„Скъпи господин Архиканцлер,

В изпълнение на вашата резолюция на инструкциите на господин Лут, че на преподавателския състав тази вечер не са разрешени храна и принадлежности за пушене, си позволих да разчистя вашите цигари и тютюн за лула. Бих ли могла също така да спомена, че изпразних студения ви бюфет от обичайните студени закуски и туршии с цел предотвратяване на изкушение.”

- Мамка му, - измърмори полугласно Ридкъли.

След което отиде до гардероба и претършува джобовете на смокинга си, където откри бележка гласяща:

„Съгласно разпорежданията на Господин Лут, утвърдени лично от вас, г-н Архиканцлер [а да се смае човек, колко осъдителен почерк можеше да докара г-жа Уитлоу], си позволих да отстраня вашия запас от ментови дъвки за спешни случаи.”

- Промяна и упадък! - заяви на нощния въздух Ридкъли - Обкръжен съм от предатели! Изменят ми на всяка стъпка.

Той закрачи безутешно покрай книжните си рафтове и издърпа „Спътник на окултиста” на Бодри, книга която познаваше от корица до корица. И понеже я познаваше от корица до корица, на стр.14 намери една вдлъбнатинка, съдържаща пакетче свръх-пикантни пияни ментови дъвки, унция тютюн „Веселия моряк”, кутия „Магборо”... И, както се оказа една бележчица:

„Скъпи ми Архиканцлере,

Просто сърце не ми даде. Г-жа Уитлоу.”

Като че беше притъмняло повече от обикновено. Обикновено разпорежданията на Архиканцлера биваха изпълнявани и на състава на Академик Невиждан им се струваше, че всички врати пред тях в похода им в търсене на манджа се затварят, или направо се затръшват. Всеки килер беше заключен и защитен срещу магии. Отборът бродеше безпомощно от зала в зала.

- В стаята ми има малко студена паста, - спомена Бенго Макарона - Баба ми ми я даде като тръгвах насам. Ще изтрае още десет години и баба казва, че и след десет години ще е също толкова вкусна, колкото сега. За съжаление може и да е била права.

- Ако я донесеш, можем да я стоплим в моята стая, - предложи Лекторът по Съвременни Руни.

- Ако искате. Тя е с алигаторски тестиси, било много хранително. Много са популярни у нас.

- Не знаех, че алигаторите имали тестиси, - изкоментира Лекторът по Съвременни Руни.

- Вече нямат, - изказа се блюстител Нобс (без роднинска връзка).

- Имам един сухар, който можем да си разделим, - предложи Пондър Стибънс и беше незабавно пронизан от питащите им погледи - Не, - заяви твърдо той - нямам намерение да подкопавам в още по-голяма степен заповедите на Архиканцлера. Толкова по въпроса, господа. Без йерархия сме за никъде.

- При Библиотекаря не може да няма банани, - сети се Ринсуинд.

- Сигурен ли сте? - оживи се Макарона.

- Мисля, че в подобни случаи Библиотекаря действа по принципа: „Ако ми отмъкнеш моите банани, аз ще си ги прибера от трупа ти”.

Трев, който дебнеше в сенките, изчака докато куркането на стомаси не заглъхна в далечината, затича се и почука на залостената врата на Нощната Кухня.

- Те сичките се събраха и заминаха за Библиотеката.

- Добре, мисля, че той ще сподели с тях бананите си, - кимна Лут.

- Изобщо не виждам, къде е смисълът, - възкликна Гленда.