Невиждани академици

- Хевлок, не се и съмнявам в изключителната компетенстност на този Дръмнот, но на мен винаги ми е изглеждал много странно човече.

- Е, странно място щеше да е светът, ако всички бяхме еднакви, мадам, макар че признавам, че не би бил особено странен, ако всички бяха като Дръмнот. И все пак той е лоялен и извънредно достоен за доверие.

- Хъммм, - произнесе се Милейди - Има ли някакъв заслужаващ внимание личен живот?

- Доколкото разбрах, той събира различни видове канцеларски принадлежности, - отговори Ветинари - Понякога се замислях, дали не би могла да промени живота му към по-добро среща с млада дама съгласна да се преоблече като картонена папка.

Бяха седнали на терасата извън Продълговатия кабинет, която предлагаше съвършен изглед към центъра на града оставяйки наблюдателя почти невидим.

- Съглашението придвижва ли се? - поинтересува се Ветинари.

- Определено, - отвърна Милейди - Най-сетне мир между джуджета и тролове.

Ветинари се усмихна:

- Думата „мир” обикновено се определя като период на почивка и превъоръжаване преди следващата война. Бяха ли необходими много убийства?

- Хевлок, понякога си толкова директен!

- Моля да ме извините, просто прогресът на историята се нуждае от касапи не по-малко отколкото от пастири.

- Нямаше убийства, - увери го Милейди, след което извъртя очи - Обаче все пак имаше ужасен минен инцидент, както и доста необичайно свличане на геологични пластове. От друга страна въпросът с Локо все още не е разрешен. Джуджетата продължават да настояват за тотално изтребване.

- Колко орки има там?

- Никой не знае. Може би Лут ще може да ги намери.

- Недопустимо е да се стигне до геноцид, - рече Ветинари - Историята винаги намира начин за разплата.

- Както се оказва, че той е в състояние доста да ни изненада.

- И аз така подразбрах. Съгласно всички донесения, нито един орк няма подобно постижение, освен него.

- Но под всичко това той ще си остане орк, - изтъкна Милейди.

- Чудя се, какво ли остава под всички нас? - контрира Ветинари.

- Приели сте много висок риск, нали знаете? - забеляза лейди Марголота.

- Мадам, в този град всичко е риск, уверявам ви.

- А властта е игра с дим и огледала, - Милейди си взе виното.

- Колко странно, и ден не минава без Командир Ваймс да ми напомни за това. Нито една гражданска полиция не би могла да възпре разярено и решително население. Номерът е, да не им се позволява да го осъзнаят. Нали?

На вратата се почука. Пак беше Дръмнот.

- Съжалявам за прекъсването, сър, мадам, но при създалите се обстоятелства прецених, че е препоръчително, - той изсумтя - Дамата с пайовете е тук.

- А, госпожица Сладкофасулска, легендарната изобретателка на знаменития Орачески пай, - възкликна Ветинари и хвърли един поглед на Милейди - И приятелка на господин Лут.

- Вече се срещнах с нея, Хевлок. Тя ми чете конско.

- Да, това и се удава много добре. Все едно приемаш чудесна студена баня. Моля, поканете я, Дръмнот.

- С нея има и един младеж. Идентифицирах го като Тревър Младонадеждов, син на прочутия ритнитопковец Дейв Младонадеждов, а тя ме осведоми, че действително ви е донесла Орачески пай.

- Смятате да приемете от член на широката общественост храна невкусена предварително? - ужаси се Милейди.

- От нея без никакви колебания, - отговори Ветинари - Напълно е невъзможно тя при каквито и да е обстоятелства да отрови каквато и да е храна. Не от уважение към мен, нали разбирате, а от уважение към храната. Недейте да ни напускате. Смятам, че ще намерите това за ... интересно.

Паят в ръцете на Гленда все още не беше изстинал, когато тя пристъпи в Продълговатия кабинет. Самата тя се смрази от вида на лейди Марголота, но някаква твърдост в нея се запъна и тя попита:

- Трябва ли да направя реверанс?

- Не, освен ако много ви се иска.

- Дойдохме да ви предупредим, - избълва Трев.

- Нима, - вдигна вежда Ветинари.

- Анкх-Морпорк Юнайтед ще размаже Академик Невиждан на кайма.

- Леле-мале. Нима?

- Те не са ви ваште средностатични играчи! - изломоти Трев - Тея са от Мелето. Въоръжени до зъби.

- О да. Ритнитопката като война, - рече Ветинари - Е добре, благодаря ви, че ми съобщихте.

Настъпи тишина. Ветинари я наруши с думите:

- Има ли още нещо, което бихте желали да ми споделите?

Той задържа поглед върху пая, който Гленда държеше пред себе си като някаква джаджа за опазване на целомъдрие.

- Не може ли да направите нещо? - попита тя.

- Това е игра, госпожице Сладкофасулска. При условие, че тъкмо аз предложих този мач, как мислите че ще изглеждам, ако се намеся? В крайна сметка правила ще има. В крайна сметка ще има рефер.

- На тях няма да им пука, - изтъкна Трев.

- В такъв случай, предполагам, че Стражата ще трябва да изпълни задълженията си. А сега, ако не възразявате, ми предстои за се заема с държавни дела, но, моля, оставете пая.

- Един момент, - намеси се Милейди - Защо дойдохте да предупредите Негова Светлост, млада госпожице?

- Не е ли това нещото, което се полага да направя? - отвърна Гленда.

- И просто ей така си влязохте?

- Е, паят помогна.

- Ние с вас, нали знаете, и преди сме се срещали, - рече Милейди.