Невиждани академици

Тя изгледа Гленда, а Гленда я изгледа в отговор и накрая успя да продума:

- Да, знам, и не съм изплашена, и изобщо не съжалявам.

Двубоят с погледи продължи поне с година повече от пределно търпимото, след което лейди Марголота рязко обърна глава и изкоментира:

- Е добре, поне с едното от двете сте сполучила, но без съмнение ще се насладя на пая, а също така и на мача.

- Да, да, - вметна Ветинари - Благодаря ви, че се отбихте, но ако ни извините, предстои ни да обсъждаме държавни дела.

- Хубава работа! - възкликна лейди Марголота, когато вратата зад тях се затвори - Що за хора развъждате в този твой град, Хевлок?

- Предполагам, че някои от най-добрите, - отговори Ветинари.

- И двама души от простолюдието могат просто така да нахлуят при вас без предварителна уговорка?

- Но с пай, - поправи я Ветинари.

- Очаквали сте ги?

- Да кажем, че не бях твърде изненадан, - каза Ветинари - Аз определено съм осведомен за състава на Анкх-Морпорк Юнейтед. Стражата също.

- И възнамерявате да ги допуснете на стадиона срещу сбирщина от престарели магьосници, обещали, че няма да употребяват магия?

- Сбирщина от престарели магьосници и господин Лут, - уточни бодро Ветинари - Той явно е много добър в тактическото планиране.

- Аз не мога да позволя такова нещо.

- Това е моят град, Марголота. В Анкх-Морпорк няма роби.

- Той е мой повереник. Обаче предполагам, че вие ще пренебрегнете това.

- Намерението ми е точно такова. В крайна сметка това е само една игра.

- Но играта не е само някаква игра. Каква игра очакваш утре?

- Война, - отговори Ветинари - А войната си е само война.

Лейди Марголота рязко изпъна дългия си ръкав и в ръката й ненадейно се озова елегантна стоманена кама.

- Предлагам вие да го разрежете наполовина, - посочи пая Ветинари - А аз ще избера моята половина.

- А ако в едната половина има повече мариновани лукчета?

- Тогава мисля, че въпросът ще подлежи на преговори. Ще желаете ли още ...вино?

- Видяхте ли, как тя се опита да ме победи в надглеждане? - подметна Марголота.

- Да, - каза Ветинари - Видях, че тя успя.

Когато Гленда и Трев се върнаха на Хипопотамодрума, Лут ги изгледа с очакване.

- Хич не щя да слуша, - оплака се Трев.

- Значи толкова по въпроса, - не се впечатли Лут - Уверен съм в нашия успех идната сутрин. Имам основания да разчитам на нашето тактическо превъзходство.

- А аз просто се радвам, че няма да играя, - заключи Трев.

- Да, господин Трев, това наистина е много жалко.

Откъм близката маса, където Ритнитопковската Лига правеше последни уточнения, се разнесе нечий глас:

- А не, без такива. Глейте са, пак се бъркате. Ако пича от отбор Б е по-близо до вратаря... чакайте, обърках се... ако той е по-близо до вратата отколкото вратарят, е значи тогава, значи, няма как да не си е изкарал к’вото си трябва. Полага му се, нали така?

В отговор се чу въздишка, можеща да принадлежи единствено на Пондър Стибънс:

- Не, мисля, че не разбирате...

Друг глас се намеси уверено:

- Ако вратарят е толкова далече от вратата си, егати шматката ще е тоя бе!

- Вижте с’а, айде от начало, - включи се още един глас - Да речем, аз съм тоя тип ей тук, - като погледна натам Трев видя как един от мъжете запраща през масата топче смачкана хартия - Значи, ритнал съм топката чак до там, и ей ме на, ей тая хартишка. Е тогава какво, а?

Той пак блъсна хартишката и тя уцели молива на Пондър.

- Не! Това вече го обясних. И престанете да ми размятате тези хартийки, намирам го за доста разконцентриращо.

- Да, но ако я дриблира, няма проблем, - чу се още един глас.

- Ей, чакайте малко, - включи се поредният глас - К’во става, ако, такова, си получиш топката в твоята си половина и си я водиш до тяхната врата без да я подаваш на никого, и накрая я вкараш в мрежата?

- Това ще е съвършено по правилата, - каза Пондър.

- Да бе, тая работа как я мислите че ще стане, а? - подигра го човекът, който току що запрати през масата поредната подгизнала хартишка, и това така му хареса, че прати след нея още една.

- Но ако се опита и сполучи, каква великолепна ритнитопка ще бъде това, нали? - възкликна Пондър.

- Къде е нашият отбор? - поинтересува се Трев оглеждайки се наоколо.

- Аз им предложих да си легнат рано, - отговори Пондър.

- За магьосниците ранно лягане е около два часа през нощта, - отбеляза Гленда.

- Освен това оставих инструкции тази вечер на отбора да се сервира специално меню, - добави Лут - В тази връзка, госпожице Гленда, позволете ми да ви помоля да заключите Нощната Кухня.

Мъртва тишина беше надвиснала тази вечер над трапезарията.

- Аз салати не ям, - заяви блюстител Нобс (без роднинска връзка) - От тях имам газове.

- Как е възможно да се живее без паста? - възмущаваше се Бенго - Това е варварство!

- Надявам се, че сте забелязали, господа, че моята чиния е също толкова празна колкото и вашите, - обърна им внимание Ридкъли - Господин Лут е нашият треньор и аз дадох на господин Лут мястото на водача. Освен това тази вечер не е разрешено да се пуши.

Надигна се хор от оплаквания и той вдигна ръка за тишина.