Невиждани академици

- Е, щях да съм благодарен, ако бях предуведомен за този въпрос, тъй като се отнася до твърде обширно поле на експертиза, но смятам, че Великата бронзова лъжица от Кладх с теглото си надхвърлящо един тон определено ще е сред най-сериозните кандидати, въпреки че не бива да пренебрегваме също и комплекта лъжички, всяка от които по-малка от оризово зърно, изработени от неизвестен гений за наложниците на император Ай Въй. Но несъмнено, доколкото мога да съдя, всички те са затъмнени от забележителната лъжица с часовников механизъм, разработена от Проклето Тъпия Джонсън, която, по всичко личи, е била в състояние да разбърква захарта в кафето толкова бързо, че чашката е излитала от чинийката и се е удряла в тавана. Ех, да можех да съм свидетел на това, но от безопасно разстояние, разбира се. Вероятно не толкова известна е пеещата лъжица на високоерудирания мъдрец Ли Тин Уидъл, която е могла да забавлява голяма компания чрез изпълнението на комични песнички. Сред други значими лъжици следва да се споменат още...

- Стига толкова, - прекъсна го Гленда отмъквайки момичето за негово собствено добро.

- Той орк ли е? - запита девойката.

- Всички казват така, - отвърна Гленда.

- Ама те всичките ли са такива? Аз си мислих, че те, такова, късат главите на хората?

- Ами, да речем, че им е втръснало да правят все едно и също.

- Но откъде знае всичко това за лъжиците?

- Вярвай ми, ако някой изобщо е написал книга „Най-великите лъжици в света”, то господин Лут няма как да не я е прочел.

Трев чу оплакванията на госпожицата, докато Гленда почти насилствено я мъкнеше по-надалеч, или най-малкото по-надалеч от Лут.

- Но аз всъщност исках да говоря с Бижу, - чу я да хленчи Трев, докато тя подминаваше Жулиета без дори да я погледне - Но нали всички казват, че тя се крие.

Той се впусна натам и примъкна останалите двама в тесен кръг.

- Утре ще се лее кръв, - съобщи им той - Магьосниците не може да правят магии, а Анкх-Морпорк Юнайтед ще е фрашкан с най-яките и гадни копелета извън Тръшкалника.

- В такъв случай ще трябва да променим тактиката си съобразно този факт, - реши Лут.

- Ти да не си лу... побъркан? Аз ти говоря за такива като Анди, бе Лут. А той може и да не е най-лошия.

- Но всичко е въпрос на тактика. Отчитане на силните и слабите страни и съответно приложение на това знание, - не се поддаваше Лут.

- Слушай! - ядоса се Трев - Нямаме време за тея алабализми.

- Ако цитирам... - започна Лут.

- Слушай, ти казвам бе! А да се сещаш за цитати от хора, дето са ги заклали в гръб и после са ги смачкали от лю... - той се запъна, после продължи - ... от страшен бой докато са на земята, а? Щото сега точно за това трябва да си мислиш.

- Стражата ще присъства, - изтъкна Лут.

- Но те най-често, като се понапече, гледат да изпонатръшкат всичко живо на земята, - разясни му Трев - Така им се упростява работата.

- Уверен съм, че можем да бием на ритнитопка всеки отбор, - тръгна да го успокоява Лут.

Трев се озърна в търсене на поне някой, който да вдене:

- Не става така тая работа! Това не ти е ритнитопка!

- Не ща да виждам някой да пострада, - обади се Жулиета.

- Ами тогава шъ требва да си затвориш очите, - каза Трев - Лут, ти си мислиш, че сичко ще ти е чистичко и спортсменско, щото така е измислена новата ритнитопка, да но тук са ти все същите стари урунгели. Знаеш ли к’во си мисля?

- Татко ми казва, че Ветинари няма да се изкефи ако Академик падне, - даде принос към разговора Жулиета.

- А той ще се изкефи ли? - поинтересува се Трев.

- Ами май да, но даже и Тате казва, че май е по-добре да сме си с проклетия Ветинари, отколкото с някое копеле, каквито имахме някога.

Това е защото нещата с града потръгнаха, мислеше си Трев. Преди Ветинари всичко е било майка плаче, и никой не разбра, как се е оправил той. Той направи така, че Стражата да си върши работата. Той се оправи с онази война между джуджетата и троловете. Той позволи на хората да правят каквото си искат, при условие че правят каквото той иска. И най-вече, градът беше фраш с хора и пари. Всички искаха да живеят в Анкх-Морпорк. Нима можеше да му се разклати стола само защото нещо се е скофтило с новата ритнитопка? Ами, отговорът беше, разбира се, да - защото хората са си такива.

Трев спомена това на Гленда, когато тя се върна от мисията по извеждане на шашнатата Розичка от обсега на Лутовото философстване. Тя изгледа Трев и каза:

- Мислиш ли, че Ветинари знае за това?

- Ненъм, - отговори Трев - Е, зная, че няма как да си няма колкото си щеш шпиони, да, ама ненъм те дали знаят за това.

- Мислиш ли, че някой трябва да му каже? - продължи Гленда.

Трев се изсмя:

- И к’во предлагаш? Да идем право в двореца, да се изтъпанчим пред него и да му кажем: “Прощавай, мой човек, ама тука има нещо, дето май ти е убегнало от вниманието”, а?

- Да, - каза Гленда.

- Благодаря ви, Дръмнот, засега това е всичко, - каза Ветинари.

- Да, сър, - отговори Дръмнот, кимна на лейди Марголота и се изнесе безшумно от стаята.