Невиждани академици

А ето ги Гленда и Жулиета, и Лут, а с него Жулиета, както и една леко озадачена госпожица с тефтерче и Жулиета. А освен тях там беше и Жулиета, но това беше трудно да се забележи поради присъствието на Жулиета.

- Тя казва, че искала да вземе интервю, - поясни Гленда, която явно беше издебнала журналистката - Казва се г-ца...

- Розичка, - поде девойката - Всички говорят само за вас, господин Лут. Може ли да ви задам няколко въпроса? Моля ви, нашите читатели са много съвременни.

- Да?[56] - успя накрая да продума той.

- Какво е усещането да сте орк, господин Лут?

- Не съм сигурен. Какво е усещането да сте човек? - отвърна Лут.

- Опитът ви като орк повлиял ли е на начина, по който ще играете ритнитопка?

- В отбора аз съм само резерва. Ролята ми е чисто треньорска. А, в отговор на вашия въпрос, не съм сигурен, доколкото не съм имал досега достатъчно опит като орк.

- Но дали ще посъветвате играчите да откъснат главите на съперника? - изкиска се момичето.

Гленда отвори уста, но Лут отговори най-сериозно:

- Не, това е против правилата.

- Чух, че ви смятат за много добър треньор. Ще споделите ли вашето мнение, защо?

Независимо от пословичната малоумност на този въпрос, Лут изглежда се замисли дълбоко.

- В това отношение следва да се вземат предвид вероятностните хоризонти, - започна бавно той - E Pluribus Unum, тоест множеството превръщащо се в единство, обаче от друга страна също така може да се каже и: единство преминаващо в множество: Ex uno multi, и съответно, както посочва в „Еманацията на битието” фон Слис, при по-задълбочено разглеждане, в действителност може да се окаже само различен облик на множествеността.

Гленда се вгледа в лицето на госпожицата. Изражението й беше застинало, също както и моливът й. Лут се усмихна на някаква своя мисъл и продължи:

- Нека визираме това в светлината, собствено, на скорострелната топка. Възможно е и да знаем, откъде е потеглила тя, но точното местоположение на крайната и дестинация е постоянно променлива загадка, дори приложено само в четириизмерно пространство. В тази връзка е и екзистенциалният въпрос изправен пред стрелеца, доколкото той е едновременно субект и обект на стелбата. Докато топката е в полет, всички възможности са неумолимо взаимосвързани, или, както се изрази в „Das Nichts des Wissens” хер Резервирен: „Ich kann mich nicht genau erinnern, aber es war so etwas wie eine Vanillehaltige sьsse Nachspeisenbeigabe,”[57] въпреки че, според мен, той по това време е бил под въздействието на някакъв медикамент. Но кой въздейства върху играта и кой е под въздействие? Като се има предвид, че решението може да бъде достигнато единствено посредством концептуална манифестация при използването на, ако мога да се изразя така, специфично възприятие на трансфинитното пространство, е съвършено очевидно, че възможностите включват и варианта, топката да бъде едновременно навскъде или да се окаже, че изобщо не е бил отправен удар. Моята задача като треньор е да редуцирам този метафизичен излишък и, съответно, да предложа на момчетата ми приемлива парадигма, като например, евентуално, следната: „бий яко посредата, бе мой човек, та поне ако вратарят спаси, сериозно да го изпотиш”. Разбирате ли, там е работата, че ритнитопката не се ограничава до ритнитопката. Тук имаме най-възхитителната многоизмерна философия основаваща се върху светогледа разработен от доктор Маспиндер в „Das Meer der Unvermeidlichkeit”[58]. Но тук, сигурен съм, ще възразите, че съществуват системи като 4-4-2 или дори 4-1-2-1-2, нали? Ще ви отговоря, че фактически единствената система е само-едно, иначе казано като-един. Обичайно се казва, че в отбора има единадесет играчи, но това е само за постигане на съответствие с немощта на възприятието ни. В действителност играчът е само един, следователно, - той закратко се засмя - ако бих могъл да си позволя да перифразирам сетненцията от „Портите на измамата”: не е важно дали печелиш или губиш, стига да вкараш повече голове отколкото съперникът.

Девойката сведе поглед към празното си тефтерче:

- Не може ли да го обясните малко по-простичко?

- О, извинявайте, - смути се Лут - Мисля, че именно това правех.

- А аз мисля, че стига толкова, - Гленда хвана момичето за ръката.

- Но аз още не съм го питала за любимата му лъжица, - проплака тя.

Лут прочисти гърлото си: