Невиждани академици

- Щом като е така, накрая само стой гледай как сума ти тарикати се щурат напред назад, като всеки гледа да мине другия и да го вкара в незаконна позиция, без оня нещастник да е мръднал, а?

- Независимо от всичко, това правило остава. Вече го изпитахме. То позволява свободно придвижване по терена. В старата игра не беше необичайно играчите да си носят на полето обяда и някой брой „Женички, живот и жартиери” и само да чакат топката сама да се дотъркаля до тях.

- Здрасти, Трев, как си? - каза Анди, който беше застанал точно зад Трев.

Тук днес трябваше да има поне хиляда души, помисли си Трев някак си необичайно бавно и блажено. И е пълно със стражари. И от тук мога да видя двамца от тях. Анди няма да тръгне да ми прави нищо точно сега, нали?

Е, всъщност може и да тръгне, защото Анди си е такъв. Дъската в главата му хлопне по някой от бръмбарите в същата глава и хоп, той ти прави фасона на кайма. О да, а пък и Смрадльо Аткинсън с майка му се разхождат до него като първи дружки.

- Нещо хич не те виждам напоследък, Тревчо, - продължи Анди - Да не си бил зает, а?

- Ти не трябваше ли да се скатаваш някъде? - продума без никаква надежда Трев.

- Е, нали знаеш оня лаф? Че рано или късно за всичко идва прошка.

В твоя случай ще е малко по-късно, изкоментира наум Трев.

- Освен това, - продължи Анди - аз нали почвам начисто?

- Да бе?

- Зарязах го аз Мелето, - поясни Анди - Стига толкова с тея хулигански прояви. Време ми е да се интегрирам.

- Ми драго ми е да го чуя, - промълви Трев само чакайки откъде ще дойде ножът.

- Така че сега съм ключов играч на Анкх-Морпорк Юнайтед, - това не беше нож, но по въздействие си беше все тая - Явно Негова Светлост им е дал идеята, - Анди говореше все така мазно и дружелюбно - Не ще и дума, на никой не му се играе срещу ваште магьосници. Тъй че ей ни на, отборче специално за случая.

- Ти нали никога не беше играл? - измърмори отпаднало Трев.

- Да де, ама това беше в тъмното минало, преди ритнитопката да се отвори за повечко лична инициатива. Фанелката ми скиваш ли я?

Трев я погледна. Изобщо не беше мислил за това, как е облечен тоя тип, а само, че е пред него.

- Бяло със син кант, - проговори любовно Анди - Много шик.

Той се завъртя и на гърба му лъсна син номер 1 с името Анди Изцепков отгоре.

- По моя идея. Умно, нали? Така, значи, ще си знаем кой кой е, даже като се гледаме в гръб.

- Аз пък казах на ваште магьосници, че и вие, господа любезни, трябва да сторите същото, - поде Г-жа Аткинсън, една от най-страховитите биткаджийки някога вдигали със зли намерения подострен чадър. Едри мъжаги отстъпваха пред Г-жа Аткинсон, иначе едрите мъжаги кървяха.

Само това ни липсваше, помисли си Трев. Имената ни написани на гърбовете ни, хубава работа. Така им спестяваме труда да ни обиколят и да ни видят лицата преди да ни прободат в гърба.

- Ей, ама не мога да си бъбря тука с тебе цял ден, я. С отбора трябва да си поговоря. Да пообсъдим тактически схеми, такива работи.

Ще има рефер, напомни си Трев. Стражата ще бди. Лорд Ветинари ще е там. Да, ама Анди Изцепков също ще е там, а Лут иска да съм му помощник, така че, няма как, и аз трябва да съм там. Ако всичко се сговняса, арената хич няма да е място за мен, да ама аз ще съм си баш там.

- А ако търсиш онова, твоето, тъпото маце, ей я там отзад с дебеланата. Ама честно, ти к’во си помисли за мен, а?

- Нищо, докато не взе да изтърсиш точно това, - отговори Трев - А сега си мисля туй онуй.

- Много поздрави от мен на орка, - подметна Анди - Язък, че е последният.

И те си тръгнаха, но Трев достатъчно пъргаво отскочи и Г-жа Аткинсън не успя да го покоси по крака с бастуна си.

Да намеря Жулиета. Да намеря Лут. Да намеря Гленда. Да си намеря билет за Четирите Хикса.

Трев никога не се беше бил. Не и истински. Е, като беше по-малък, няколко пъти се беше замесвал в разни тупаници, а щеше да е лоша политика да не е сред останалите хлапета с някакво импровизирано оръжие в ръка. Толкова го биваше да се прави, че е навсякъде, да крещи до скъсване и да се втурва все в най-големия гъчканак, но така, че винаги да се разминава със същинския екшън. Можеше ли сега да изприпка в Стражата и да им каже, че... Анди е ръсел заплахи, що ли? Ами че Анди винаги ръси заплахи. Когато в Мелето станеше беля, както ставаше, ако две банди се случеше да влязат в съприкосновение, за Трев винаги имаше цял шубрак от крака, а веднъж, в особено отчаян момент и множество рамене, откъдето Трев да се изнесе... Чакай, къде му е умът? Той нали няма да е там. Нали няма да играе. Нали беше обещал на старото си мамче. Всички знаят, че е обещал на старото си мамче. На него може и да му се играе, но старото му мамче нямаше да одобри това. Все едно старото му мамче му беше написала извинителна бележка: „Скъпи Анди, моля те, недей да колиш Тревър днес, щото той обеща да не играе.”

Той премигна за да отмете усещането за метнат срещу му нож и чу гласа на Лут:

- О да, чувал съм за „Ала-баламур”.