В оригинала това естествено е Foot-the-ball или Foot Ball, само че трябва да се има предвид, че за английското ухо думата „футбол” не значи точно същото като за нас, или по-скоро не е значела до 1848 година, когато са били измислени първите правила (не къде да е, а в Кеймбриджския университет). Дотогава „футбол” е била доста груба игра на простолюдието, удивително приличаща на описаната в книгата. Играла се е направо по улиците, правилата са били доста свободни (макар че оръжията са били строго забранени), броят играчи е бил неопределен, времето за игра обикновено е било до мръкване и гол се е вкарвал много трудно. Играта многократно е била забранявана поради съпровождащото я насилие. В някои английски градове все още се играе традиционен древен „футбол”, примерно в Ашбърн в Дербишир, където ежегодно се играе такава игра още от 12-ти век, когато според легендата за пръв път я играли с главата на един току-що обезглавен престъпник, и в която правилата са, че „убийството е абсолютно забранено, а излишното насилие е нежелателно”, топката не може да се пренася с МПС, да се крие в чанти и пр., не може да се играе в църкви, гробища и вътре в частни домове.
[11] бел.прев.:
[12] бел.прев.:
[13] бел.авт.: Използването на щатни оклепвачи може и да изглежда екстравагантно за институция като Невиждания Университет. Но друга е истината. Нито един традиционен магьосник достоен за островърхата си шапка в никой случай не би могъл да работи на светлината на чисти, гладки, ако си позволим да се изразим така, девствени непокапали свещи. Така просто не приляга. Атмосферата напълно ще пропадне. И като се случи това, нещастният магьосник ще се засуети, съвсем по човешки, с разни кибритени клечки и извити късчета хартия, мъчейки се да постигне приличните восъчни налепчета и струйчици, както ги е създала природата. Такива неща обаче никога не излизат като хората и всичко неизменно свършва с килим целия оцапан с восък, а самият магьосник подпален. Така че бе постановено, че оклепването на свещи си е работа за оклепвач.
[14] бел.прев.:
[15] бел. прев.: „...
[16] бел. прев.: Тежкото детство и възпитанието на Лут напомнят това на героя на „Парфюмът” на Зюскинд - ужасния Жан-Батист Грьонуй, който има невероятна способност да усеща миризмите.
[17] бел.авт.: Първоначално Общество на Откривателите. До момента когато лорд Ветинари настоятелно изтъкна, че повечето от земите „открити” от членове на обществото вече са имали население, което вече се е опитвало да продава змии на новодошлите.
[18] бел.прев.:
[19] бел.прев.:
[20] бел.авт.: Според някои шери не трябвало да се пие рано сутринта. Тези някои грешат.
[21] бел.прев.: Има такъв английски израз „месарят и хлебарят и свещарят” приблизително съответстващ на нашето „Сульо и Пульо”. В дадения случай свещарите не се споменават, главно защото умът на Гленда и без това е зает с един от тях.
[22] бел.прев.: