Невромантик

Кейс срещна първия си Модерн два дни след като беше прегледал обзора на Хосаката. Реши, че Модерните са съвременна версия на Големите Учени от времето, когато той беше около седемнайсетте. В Спрола действуваше някаква призрачна тинейджърска ДНК, нещо, което носеше закодираните начини на възприятие на различни краткоживеещи субкултури и ги повтаряше през случайни интервали. Пантерите-Модерни бяха пооглупял вариант на Учените. Ако тогава тази технология беше достъпна, Големите Учени щяха до един да имат куплунги, тъпкани с микрософтуери. Важен беше стилът, и той беше същият. Модерните бяха наемници, груби майтапчии, нихилистични технофетишисти.

На горната врата се беше показало с кутия дискети от Финландеца момче с мек глас на име Анжело. Лицето му беше монолитна присадка, сглобена от колаген и полизахариди от акулов хрущял, гладка и ужасяваща. Това беше едно от най-отвратителните постижения на селективната хирургия, което беше виждал Кейс. Когато Анжело се усмихна, показвайки остри като бръсначи кучешки зъби на някое голямо животно, на Кейс буквално му олекна. Зъбни трансплантати. Беше виждал такива и преди.

— Не оставяй дребните кърлежи да ти пробутват разликата в поколенията — каза Моли. Кейс кимна, погълнат в изучаването на схемата на леда на Sense/Net.

Това беше всичко. Всичко, каквото беше той, който беше той, неговото съществуване. Забравяше да яде. Моли оставяше чинии ориз и подноси със суши на ъгъла на дългата маса. Понякога той отказваше да остави дека, докато използува химическата тоалетна, която бяха поставили в единия ъгъл на стаята. Структурите на леда се появяваха и престрояваха на екрана му, докато той търсеше пробиви, заобикаляше най-очевидните капани и маркираше пътя през леда на Sense/Net. Това беше добър лед. Екстра лед. Схемите му горяха в ума му, докато той лежеше с ръка под раменете на Моли, наблюдавайки червената зора през стоманената мрежа на светлините в небето. Дъгоцветният му лабиринт от точки беше първото нещо, което той виждаше, когато се събудеше. Отиваше право при кибердека, без да се погрижи да се облече, и се включваше. Проникваше. Работеше. Беше изгубил сметката на дните.

И понякога, заспивайки, особено когато Моли беше на някое от разузнавателните си посещения при наетите Модерни, образите на Чиба нахлуваха обратно. Лица и неонът на Нинсей. Веднъж той се събуди от объркан сън с Линда Лий, неспособен да си спомни коя беше тя и какво изобщо означаваше за него. Когато си спомни, се включи и работи девет часа без прекъсване.

Пробиването на леда на Sense/Net отне общо девет дни.

— Казах седмица — отбеляза Армитаж, неспособен да скрие удовлетворението си, когато Кейс му показа плана си за атаката. — Ядеш от собственото си време.

— Дрънканици — отвърна Кейс, хилейки се към екрана. — Това се казва добра работа, Армитаж.

— Така е, — потвърди Армитаж, — но не си позволявай да си го набиеш в главата. В сравнение с това, което ти предстои, това е детска игричка.

— Обичам те, Майко на Котките — прошепна свръзката на Пантерите-Модерни. Гласът му звучеше в слушалките на Кейс като модулиран шум.

— Атланта, Мътачо. Тръгвайте. Приехте ли? — Гласът на Моли беше малко по-ясен.

— Чуто значи изпълнено. — Модерните използуваха някаква чиния от уплетена тел в Ню Джърси, за да отразят шифрования сигнал на свръзката от спътника на Синовете на Исус Краля на геосинхронна орбита над Манхатън. Бяха решили да се отнесат към цялата операция като към премислена лична шега, и изборът на спътници сигурно беше умишлен. Сигналите на Моли се предаваха от еднометрова плътна чиния, епоксирана към покрива на банкова кула от тъмно стъкло, висока почти колкото сградата на Sense/Net.

Атланта. Опознавателният код беше прост. Атланта, след това Бостън, след това Чикаго, след това Денвър. По пет минути за всеки град. Ако някой успееше да прехване сигнала на Моли, да го дешифрира, и да синтезира гласа й, кодът щеше да подскаже нещата на Модерните. Ако тя останеше в сградата повече от двадесет минути, най-вероятно изобщо нямаше да излезе от нея.

Кейс глътна остатъка от кафето, постави тродите на място и се почеса по гърдите под черната фланелка. Представата му за това какъв тип диверсия планираха Пантерите-Модерни срещу Sense/Net беше извънредно смътна. Неговата работа беше да подсигури атакуващата програма, която беше написал, да се свърже със системите на Sense/Net когато Моли има нужда от това. Той гледаше обратния брояч в ъгъла на екрана. Две. Едно.

Той се включи и активира програмата си.

— Главна линия — издиша свръзката. Гласът му беше единственият звук, докато Кейс се плъзгаше през блестящите слоеве лед на Sense/Net. Добре. Виж как е Моли. Той включи симстима и се оказа в нейния сензориум.