Невромантик

Половин дузина тактически хеликоптери на Ню-Йоркската полицейска служба, реагирайки на възможността за попадане на Тъга Девет във вентилационната система на сградата, летяха към Sense/Net. Още един хеликоптер на Силите за бързо реагиране на СОБА излиташе от площадката си на покрива на Рикерс.

Кейс включи втората програма. Един внимателно проектиран вирус атакува системата програми, поддържащи командите по опазване на достъпа до подземието, което съдържаше научните материали на Sense/Net.

— Бостън — чу се гласът на Моли по връзката. — Слизам по стълбите.

Кейс превключи и видя голата стена на асансьора. Тя разкопчаваше белите панталони. Издут пакет, точно в оттенъка на бледия й глезен, беше прикрепен за него с микропореста лента. Тя приклекна и разви лентата. Докато разгъваше костюма на Модерн по миметичния поликарбон пропълзяха ивици бургундско червено. Съблече розовия дъждобран, запрати го при белите панталони, и занахлузва костюма върху белите ботуши.

12:06:26.

Вирусът на Кейс беше изрязал прозорец през леда на библиотечните команди. Той се промуши през него и се оказа в безкрайно синьо пространство, сред цветово кодирани сфери, прикрепени към гъста мрежа от бледосин неон. В непространството на мрежата вътрешността на дадена конструкция данни имаше неограничени субективни измерения; детско калкулаторче, достигнато през Сендая на Кейс, би представлявало безкрайни заливи от нищо, с изключение на няколко основни команди. Кейс започна да набира последователността, която Финландеца беше купил от някакъв сарари от средния ешелон, тежко пристрастен към наркотици. Плъзна се през сферите, сякаш се носеше по невидими следи.

Тук. Тази.

Пробивайки си път до сферата, под синия хладен неон, хлъзгав и гладък като обледеняло стъкло, той вмъкна подпрограма, която извърши определени промени в главните програми за достъп.

Сега навън. Връщайки се плавно, вирусът запуши прозореца в леда.

Готово.

Във фоайето на Sense/Net двама Пантери-Модерни седяха напрегнато пред ниска правоъгълна плоскост, заснемайки бъркотията с видеокамера. И двамата носеха хамелеонови костюми.

— Тактиците пръскат барикади от пяна в момента — отбеляза единият, използувайки предимуществото на гърления си микрофон. — Бързото реагиране още се опитват да си приземят хеликоптера.

Кейс тракна превключвателя на симстима. И попадна право в агонията на счупена кост. Моли се беше подпряла на голата сива стена. Дишането й беше накъсано и неравно. Кейс мигновено отскочи обратно в мрежата. В лявото му бедро бързо отслабваше болка като от нажежен до бяло гвоздей.

— Какво става, Мътачо? — запита той свръзката.

— Не знам, Резачо. Майката не говори. Чакай.

Програмата на Кейс изчакваше в цикъл. Единична, тънка като косъмче нишка от малинов неон свързваше центъра на зазидания прозорец с променящите се очертания на ледотрошачката му. Нямаше време да чака. Пое дълбоко въздух и отново се включи.

Моли направи една крачка, опитвайки се да се държи за стената на коридора. Кейс изхърка в стаята си. Втората премина над протегната ръка. Униформен ревер, яркочервен от прясна кръв. За миг се мярна счупена шокова палка от фибростъкло. Зрението й като че ли беше стеснено като тунел. На третата стъпка Кейс изпищя и се оказа обратно в мрежата.

— Мътачо? Бостън, готин. — Гласът й трепереше от болка. Тя се прокашля. — Малце проблем с местните. Единия май ми потроши крака.

— Трябва ли ти нещо, Майко на Котките? — Гласът на свръзката беше неясен, почти заглушен от шумовете.

Кейс се насили да се включи отново. Тя се беше подпряла на стената, пренесла цялата тежест на десния си крак. Разрови съдържанието на кенгурувия джоб на костюма и измъкна пластмасова лентичка с влепени разноцветни дермадискове. Избра три и ги притисна силно към лявата си китка, над вените. Шест хиляди микрограма ендорфинов аналог се стовариха върху болката като чук, пръсвайки я на прах. Гърбът на Моли се изви конвулсивно, розови вълни топлина пролазиха по бедрата й. Тя въздъхна и бавно се отпусна.

— Окей, Мътачо. Окей съм в момента. Но ще ми трябва медицински екип като изляза. Кажи на хората ми. Резачо, на две минути от целта съм. Можеш ли да удържиш положението?

— Кажи й, че съм там и удържам — отвърна Кейс.

Моли закуца надолу по коридора. Когато хвърли поглед веднъж назад, Кейс видя сгърчените тела на трима пазачи от охраната на Sense/Net. Единият като че ли нямаше очи.

— Тактиците и Бързото реагиране са запечатали приземния етаж, Майко на котките. Барикади от пяна. Във фоайето става напечено.

— И тук е доста напечено — отвърна тя, вмъквайки се през две сиви стоманени врати. — Почти стигнах, Резачо.