Невромантик

Кейс хвърли поглед към препарираното животно и поклати глава. То беше поставено на нещо като пиедестал, близо до входа към мястото, където продаваха птици и маймунки. Краката му бяха почернели и козината им беше опадала през десетилетията на докосвания с ръце.

— Веднъж видях един в Мериланд, — каза Финландеца, — и това беше поне три години след пандемията. Някакави араби все още се опитват да ги отгледат от ДНК, но все нещо се скапва.

Кафявите стъклени очи на животното като че ли ги следяха, докато те минаваха покрай него. Терзибашиян ги доведе в кафене близо до центъра на пазара, в стая с нисък таван, която изглеждаше, като че ли е била непрекъснато преправяна в течение на столетия. Кльощави момчета в изцапани бели палта притичваха между заобиколените от хора маси, балансирайки стоманени подноси с бутилки Тюрк-Туборг и малки чашки чай.

Кейс купи кутия Йехеюан от продавач край вратата. Арменецът мърмореше нещо на предавателчето.

— Идвайте — каза той. — Тръгнал е. Всяка нощ върви по канала към базара, да купи сместа си от Али. Вашата жена е близо. Идвайте.

Алеята беше стара, твърде стара. Стените й бяха от блокчета тъмен камък. Паважът беше неравен и миришеше на капал цяло столетие бензин, абсорбиран от древния варовик.

— Не виждам нищо — прошепна той на Финландеца.

— Чудесно за плячката — отвърна Финландеца.

— Тихо — каза Терзибашиян, твърде силно.

Дърво проскърца по камък или бетон. Десет метра по-надолу по алеята върху мокрите павета се появи клин жълта светлина, разшири се. Някакви фигура излезе навън и вратата простърга обратно, оставяйки тясното място в мрак. Кейс потрепери.

— Сега — каза Терзибашиян, и брилянтен лъч бяла светлина, насочван от покрива на сградата срещу базара, прикова слабичката фигура до древната дървена врата в правилен кръг. Ярките очи се метнаха наляво, надясно и човекът рухна. Кейс помисли, че някой го е застрелял: той лежеше по лице, русата му коса бледнееше върху стария камък, слабите му длани бяха бели и безсилни.

Кръгът от светлина не трепна.

Гърбът на якето на падналия мъж се изду и се пръсна, и кръвта оплиска стената и прага. Чифт невероятно дълги, с подобни на въжета сухожилия ръце се присвиха, сиво-розови в светлината. Нещото като че ли се измъкваше от паважа през кървавата, неподвижна руина, която беше преди Ривиера. Беше високо два метра, стоеше на два крака и като че ли нямаше глава. След това бавно се завъртя с лице към тях и Кейс видя, че имаше глава, но нямаше шия. Беше безоко и кожата му блестеше като розовата повърхност на черво. Устата, ако това беше уста, беше кръгла, конична, плитка и покрита с трептяща растителност — коса или четина, блестяща като черен хром. То ритна настрани парцалите от дрехи и плът и пристъпи напред. Устата му като че ли ги търсеше, докато то се движеше.

Терзибашиян каза нещо на гръцки или на турски и атакува нещото. Ръцете му бяха разперени като на човек, който се опитва да скочи през прозореца. Той премина през нещото и се натъкна на блясъка от пистолетен изстрел от мрака оттатък кръга светлина. Парчета камък свирнаха край главата на Кейс; Финландеца го дръпна надолу, на земята.

Светлината от покрива изчезна, оставяйки го сред объркани послеобрази на блясъка на изстрела, чудовището и белия лъч. Ушите му бучаха.

След това светлината се върна, плъзгайки се, претърсвайки сенките. Терзибашиян се беше подпрял на стоманена врата, лицето му беше много бяло в светлината. Държеше се за лявата китка и гледаше как от рана на нея капе кръв. Блондинът, отново цял и неокървавен, лежеше в краката му.

Моли излезе от сянката, цялата в черно, с флетчера в ръка.

— Използувай радиото — каза арменецът през стиснати зъби. — Повикай Махмуд. Трябва да се махнем оттук. Това не е хубаво място.

— Тоя дребосък почти го направи — каза Финландеца. Колената му пукаха, докато се изправяше, тупайки безрезултатно крачолите си. — Гледаше шоуто на ужаса, нали? Не и сладура, дето се изниза от сцената. Направо готино. Добре, помогнете им да го извлекат оттука. Налага се да сканирам всичкото това оборудване, преди да се е събудил, да е сигурно, че стоката си струва парите на Армитаж.

Моли се наведе и вдигна нещо. Пистолет.

— Намбу — каза тя. — Приятно оръжие.

Терзибашиян изтърва кратък стон. Кейс забеляза, че повечето от средния му пръст липсва.

Градът беше обвит в предизгревно синьо. Тя каза на мерцедеса да ги откара до Топкапъ. Финландеца и огромен турчин на име Махмуд бяха прибрали Ривиера, още в безсъзнание, от алеята. След минути един прашен ситроен пристигна за арменеца, който изглеждаше на ръба на припадъка.

— Задник такъв! — насоли го Моли, отваряйки му вратата на колата. — Да беше си висял на мястото. Бях го нацелила от момента, в който се изниза. — Терджибашиян я зяпна. — Така или иначе, нямаме повече работа с теб. — Тя трясна вратата. — Попаднеш ли ми пак на пътя, ще те убия — добави право в бялото лице зад тъмното стъкло. Ситроенът избоботи надолу по алеята и зави тромаво по улицата.