Невромантик

Мерцедесът тихо бръмчеше през Истанбул, докато градът се пробуждаше. Минаха покрай тунелния терминал на Бейоглу и профучаха покрай лабиринтите от изоставени задни улици и полусринати къщи, които напомняха отдалечено на Кейс Париж.

— Какво е това? — попита той Моли, докато мерцедесът се паркираше край градините, които обкръжават Сераглиото. Той гледаше тъпо към бароковия конгломерат от стилове, наречен Топкапъ.

— Нещо като частен публичен дом за Краля — каза тя и се измъкна, протягайки се. — Държал доста жени тук. Сега е музей. Нещо от сорта на магазина на Финландеца, всичките тия работи просто са подредени вътре, големи диаманти, мечове, лявата ръка на Йоан Баптиста…

— Като в медицинска камера?

— Тцъ. Мъртва. Турена вътре в някаква ръка от бронз, с кукичка от едната страна, та християните да я целуват за щастие. Отвоювали я тези от християните преди сигурно един милион години, и никога не чистят тъпата джунджурия, щото била неверническа реликва.

Из градините на Сераглиото ръждясваха черни железни елени. Кейс вървеше до нея, гледайки как върховете на ботушите й мачкат неподстригваната трева, попарена от ранната слана. Вървяха по пътека от студени осмоъгълни плочи. Зимата чакаше някъде из Балканите.

— Тоя Терзи е първа класа лайно — каза тя. — Той е от тайната полиция. Мъчител. И адски лесен за купуване с парите, които предлага Армитаж. — В мокрите дървета около тях започнаха да пеят птици.

— Направих оная работа за теб, — каза Кейс, — тая в Лондон. Получих нещо, но не знам какво значи то. — Той и разказа историята на Корто.

— Добре, вече знаех, че в Крещящия юмрук не е имало никакъв Армитаж. Проверих. — Тя потупа ръждясалия хълбок на желязна кошута. — Смяташ ли, че микрокомпютърчето го е изкарало от оная работа? В оная френска болница?

— Смятам, че е бил Ледомлък — каза Кейс.

Тя кимна.

— Работата е — каза той — дали той е знаел, че това преди е бил Корто? Имам предвид, че той, общо взето, е бил никой, когато вече е бил уцелил лудницата, и може би Ледомлък просто…

— Да. Сглобил го е от инфо. Да… Тя се обърна и продължиха обратно. — Така излиза. Знаеш, човекът няма какъвто и да било частен живот. Поне доколкото аз знам. Видиш ли тип като него, знаеш, че се занимава с нещо, докато е сам. Но не и Армитаж. Седи и гледа стените, човече. След това нещо щраква и той полита на пълни обороти под командата на Ледомлък.

— Че за какво държи онази каса в Лондон? Носталгия?

— Може да не знае за нея — каза тя. — Може би тя просто е на негово име, а?

— Не схващам.

— Просто мислех на глас… Колко е умен един ИИ, Кейс?

— Зависи. Някои не са много по-умни от кучетата. Домашни животни. Струват бесни пари, така или иначе. Наистина умните са толкова умни, колкото Тюринговата полиция им позволяват да станат.

— Виж к’во, ти си жокей. Как така не си падаш диво по тези неща?

— Ами, — започна той, — те са редки, като начало. Повечето от тях са военни, наистина умните, и не можем да пробием леда. Точно от тях идва всичкия лед, знаеш ли? И после, там са и Тюринговите ченгета, а те са кофти опашка. — Той погледна към нея. — Не знам, то просто не влиза в ездата.

— Всички жокеи сте същите — каза тя. — Без въображение.

Те стигнаха до широк правоъгълен басейн, в който шарани бутаха муцуни в стъблата на някакво водно цвете. Тя ритна във водата камъче и се загледа как кръговете се разширяват.

— Тоя Ледомлък — каза тя. — Наистина едра работа, така ми се струва. Ние сме навън, където са само малките вълнички, не можем да видим скалата, която е плеснала в центъра. Знаем, че тук има нещо, но не и защо. Искам да знам защо. Искам да идеш и да говориш с Ледомлък.

— Не мога и да се приближа до него — каза той. — Мечтаеш си.

— Пробвай.

— Не може да се направи.

— Питай Платото.

— Какво ни е нужно от този Ривиера? — запита той, надявайки се да смени темата.

Тя плю в басейна.

— Един господ знае. Бих го убила в момента, когато ми падне. Видях профила му. Той е нещо като Юда по принуждение. Не може да се възбуди, ако не знае, че предава обекта на желанието си. Така пише във файла. И те първо трябва да го обичат. Може би и той ги обича. Затова за Терзи беше толкова лесно да ни го достави, той е бил тук три години, купувайки политици за тайната полиция. Сигурно Терзи го е оставял да гледа, когато са излизали подкарвачите на добитъка. Оправил е осемнадесет за три години. Всичките жени на възраст от двадесет до двадесет и пет. Изкарва на Терзи име на дисидент. — Тя пъхна ръце в джобовете на якето. — Защото ако беше намерил онази, която наистина е желал, щеше да се погрижи тя да се занимава с политика на всяка цена. Личността му е като костюм на Модерен. Профилът казва, че това е много рядък тип, един на няколко милиона. Което така или иначе говори добре за човешката порода, предполагам. — Тя се загледа в белите цветя и ленивите риби. Лицето й беше кисело. — Мисля, че ще трябва да си купя някаква специална застраховка срещу тоя Петер. — След това тя се обърна и се усмихна. Много студено.

— Какво значи това?