Невромантик

Беше пропуснал момента, когато първата оса изгради сивата си хартиена къщичка върху подкожушената боя на рамката на прозореца, но скоро гнездото вече беше топка от влакна с размерите на юмрук. Насекомите излитаха като миниатюрни хеликоптери към алеята надолу, бръмчейки около гниещото съдържание на кофите за боклук.

И двамата бяха на по дузина бири, когато един следобед оса ужили Марлене. „Избий гадовете,“ беше казала тя с очи, помътнели от гняв и от застоялата горещина на стаята, „изгори ги“. Пиян, Кейс беше изровил от мрачния клозет дракона на Роло. Роло беше предишният — и, Кейс предполагаше по това време, случаен — приятел на Марлене, едър велосипедист от Фриско със светкавица, избелена на фона на черния му перчем. Драконът беше огнепръскачка от Фриско, подобна на голям, с ъгловата глава електрически фенер. Кейс провери батериите, разтърси го, за да се увери, че в него има достатъчно гориво, и отвори прозореца. Гнездото започна да бръмчи.

Въздухът в Спрол беше мъртъв, неподвижен. От гнездото излетя оса и се завъртя около главата на Кейс. Той щракна ключа на запалването, преброи до три и натисна спусъка. Горивото, напомпано до 100 пси, пръсна покрай нажежените намотки. Избликна петметров език блед огън, гнездото почерня и падна. Някой извика поздравления от другата страна на алеята.

— По дяволите! — крещеше Марлене зад него, олюлявайки се. — Тъпо! Просто го събори. Сега ще дойдат и ще ни убият!

Гласът й му пилеше по нервите. Той си я представи обгърната от пламъци, зелени, където обхващаха изрусената й коса.

Слезе до алеята и се доближи с дракона в ръка до почернялото гнездо. Беше се разцепило. Опърлените оси се гърчеха и подскачаха по асфалта.

Той видя какво е скривала обвивката от сива хартия.

Ужас. Спирална фабрика за раждания, подредените тераси на излюпващите се клетки, непрекъснато движещите се слепи челюсти на новородените, стадиите на развитие от яйце до ларва, почти оса, оса. Пред окото на въображението му застана сякаш пуснат на бързи обороти филм, разкриващ нещото като биологичния еквивалент на картечница, ужасяващо в съвършенството си. Чуждо. Той натисна спусъка, забравяйки да включи запалването, и горивото опръска гъмжилото, раздвижвайки го още повече.

Когато най-сетне включи запалването, то експлодира с тътен, отнасяйки едната му вежда. Чу как пет етажа по-нагоре Марлене се смее от отворения прозорец.

Събуди се с впечатлението за помръкваща светлина, но стаята беше тъмна. Послеобрази, ретинални отблясъци. Небето отвън подсказваше намеци за изкуствена зора. Нямаше гласове, само водата течеше долу, пред Интерконтинентал.

В съня, точно преди да удави гнездото в гориво, беше видял знака Т-А на Тесие-Ашпул старателно вграден в стената му, като че ли самите пчели го бяха изработили там.

Моли настоя да го покрие с бронзер, твърдейки, че спроловската му бледност ще привлича прекалено много внимание.

— Исусе — говореше той, застанал гол пред огледалото, — и ти мислиш, че това изглежда истинско? — Тя използуваше остатъците от тубата върху левия му глезен, коленичила до него.

— Нъц, ама изглежда като че ли те е грижа за това. Ето. Няма достатъчно, за да оправя и стъпалото. — Тя стана и запрати празната туба в голямо кошче за боклук. Нищо в стаята не приличаше на машинна изработка или на синтетичен материал. Кейс знаеше, че е скъпо, но този стил винаги го дразнеше. Темперопорът на огромното легло беше зърнист, така че да напомня пясък. Имаше много светло дърво и тъкани на ръка неща.

— Ами ти, — каза той, — кафява ли ще се боядисаш? Нямаш вид като да си прекарваш цялото време в слънчеви бани.

Тя носеше свободна черна копринена блуза и черни еспадрили.

— Аз ще съм екзотичка. Взех си и голяма сламена шапка. Ти, ами ти просто ще си евтин гъзар, който е пристигнал да свали каквото може, и е доволен и на изкуствения тен.

Кейс изгледа мрачно по-бледото си стъпало.

— Ох, господи. Имаш ли нещо против, ако се облека сега? — Той отиде до леглото и започна да надява джинсите си. — Добре ли спа? Забеляза ли някакви светлини?

— Сънувал си — каза тя.

Те закусиха на покрива на хотела, нещо като поляна, набучена с ивичести чадъри и дървета, чийто брой изглеждаше неестествен за Кейс. Той й разказа за опита си да омае бернския ИИ. Въпросът за подслушването беше станал чисто академичен. Ако Армитаж им играеше номера, щеше да го прави чрез Ледомлък.

— Като истинско ли беше? — запита тя с уста, пълна с кроасан със сирене. — Като симстим?

Той каза, че да.

— Реално като това — добави, поглеждайки наоколо. — Може би повече.