Невромантик

Моли спеше, когато той се върна в Интерконтинентал. Седна на балкона и се загледа в някакъв микропланер с дъгоцветни полимерни криле, който плуваше нагоре по кривата на Свободната станция, триъгълната му сянка се плъзгаше по ливади и покриви, докато изчезна зад ивицата на Ладо-Ачезоновата система.

— Искам да покуфея — каза той на синьото изкуствено небе. — Искам да хвръкна, разбираш ли ме? Хитър панкреас, тапи в черния дроб, топящи се торбички гнусотия, да ги вземат дяволите всичките. Искам да покуфея.

Излезе, като че ли без да събуди Моли. Никога не беше сигурен заради очилата. Отръска напрежението от раменете си и влезе в асансьора. Пътуваха заедно с млада италианка в снежнобяло и със скули и нос, натъркани с нещо тъмно, поглъщащо светлината. Белите й обувки от синтетика имаха стоманени котки; скъпият на вид предмет в ръката й напомняше хибрид между миниатюрно гребло и ортопедична скоба. Беше излязла за една бърза игра, но Кейс не се досещаше какво точно ще играе.

Той си проби път през лабиринта от дървета, полянки и чадъри на покрива, докато намери басейн. Голите тела блестяха на фона на тюркоазните плочки. Той се промъкна в сянката на навес и притисна чипа си към тъмна стъклена плочка.

— Суши. Каквото и да е.

След десет минути ентусиазиран сервитьор-китаец му донесе храната. Кейс задъвка суровата туна с ориз и заразглежда тена на околните.

— Исусе — промърмори той по посока на чинията си. — Ще откача.

— Не ми го казвай — обади се глас зад него. — Вече го знам. Ти си гангстер, нали?

Той я изгледа срещу светлината на слънцето. Високо, младо тяло и тен от стимулиран меланин, но не като парижкия.

Тя се изтегна до стола му, ръсейки вода по плочките.

— Кейт.

— Лупус — след кратка пауза.

— Какво е това име?

— Гръцко.

— Наистина ли си гангстер? — Стимулацията на меланина не беше могла да предотврати образуването на бръчици.

— Наркоман съм, Кейт.

— Към какво?

— Стимуланти. Стимуланти на централната нервна система. Изключително силни стимуланти на централната нервна система.

— И имаш ли? — Тя се доближи. Капки хлорирана вода закапаха по крачола на панталоните му.

— Не. Това ми е проблемът, Кейт. Знаеш ли откъде мога да намеря?

Кейт се олюля на загорелите си пети и лизна кичур кафеникава коса, залепнала до устата й.

— Какво предпочиташ?

— Никаква кока, никакви амфетамини, нещо за литване, нужно ми е да литна. — Толкова по въпроса, помисли си той мрачно, като продължаваше да демонстрира усмивка.

— Бетафенетиламин — каза тя. — Без зор, но ще ти поопразни чипа.

— Майтапиш се — каза приятелят и съжител на Кейт, когато Кейс обясни особеностите на присадения му в Чиба панкреас. — Имам предвид, не можеш ли да ги съдиш или там нещо? Злоупотреба с доверието на пациента? — Името му беше Брус. Изглеждаше като разнополова версия на Кейт, включително бръчиците.

— Ами, — каза Кейс, — това просто е едно от ония работи, сещаш ли се? Като съвместимостта на тъкани и разните му такива. — Но погледът на Брус вече беше пълен със скука. Продължителност на вниманието като на москито, помисли ли Кейс, гледайки кафявите му очи.

Стаята им беше по-малка, отколкото тази, която споделяха Кейс и Моли, и на друго ниво, по-близко до повърхността. Пет огромни Циба-Хром плаката на Тали Ишъм бяха залепени на стъклото на балконския прозорец, предполагайки дълготрайно обитаване.

— Евтин боклук, а? — запита Кейт, виждайки го да ги зяпа. — Мои са. Щракнах ги пред пирамидата на S/N, последния път, когато слизахме в шахтата. Тя беше толкова близо, и просто се усмихна, толкова естествено. А там беше кофти, Лупус, денят, след като бомбаджиите на Исус Краля пъхнали ангел във водата, чувал ли си?

— Аха — Кейс внезапно се почувства неудобно. — Кошмарна работа.

— Добре, — намеси се Брус, — тази бета, дето ще я купуваш…

— Под въпрос е ще я метаболизирам ли — вдигна вежди Кейс.

— К’во да ти кажа. Пробвай я. Мине ли панкреаса ти, взимаш си я у дома. Първия път безплатно.

— Това съм го чувал и преди — каза Кейс, вземайки светлосиния дерм, който Брус му подхвърли над черната завивка.

— Кейс? — Моли седна в леглото и тръсна коси настрани от стъклата.

— Че кой друг, бонбонче?

— К’во те е цапнало? — Очилата го проследиха през стаята.

— Забравих как се произнася — отвърна той, измъквайки стегнато навита лента с пакетирани в найлон сини дермове от джоба на ризата си.

— Исусе — каза тя. — Като по поръчка.

— По-верни слова не са звучали нивга.

— Изпускам те от очи за два часа, и загазваш. — Тя поклати глава. — Надявам се да си добре за луксозната ни вечеря с Армитаж тази нощ. Онова местенце в стил Двадесети Век. Ще гледаме междувременно как Ривиера изкарва на парад стоката си.

— Йо-хо, — изви гръбнак от удоволствие Кейс с усмивка, изкривена в израз на възхищение, — великолепно.

— Човече, — каза тя, — ако това там нещо може да мине през каквото са ти присадили хирурзите в Чиба, се очертава да си в състояние на насинен задник, когато му мине ефектът.