Невромантик

Мелкум се отбутна настрани и отплува зад пилотския пулт, захващайки се с пистолета за уплътнител. Кейс бързо отклони поглед от плуващите ивици прозрачен уплътнител. Не знаеше защо, но нещо в тях предизвикваше отново гаденето на КАС.

— Какво е това нещо? — запита той Хосаката. — Дай отчет.

— Трансфер на данни от Бокрис Системс GmbH, Франкфурт, съобщава в кодирано предаване, че съдържанието на пратката е проникваща програма Куанг Степен Марк Единадесет. Бокрис съобщава, че свързването й към Оно-Сендай Киберпространство 7 дава пълна съвместимост и оптимални проникващи условия, в частност срещу съществуващи военни системи…

— А срещу ИИ?

— Съществуващи военни системи и изкуствени интелекти.

— Исусе Христе. Как го нарече?

— Куанг Степен Марк Единадесет.

— Китайско ли е?

— Да.

— Край. — Кейс прикрепи касетата с вируса отстрани на Хосаката със сребрист скоч, спомняйки си разказа на Моли за деня, прекаран в Макао. Армитаж е бил прекосил границата в Жонгшан.

— Включване. — Беше му дошла нова идея. — Кой е собственикът на Бокрис, ония от Франкфурт?

— Изчакайте орбитално препредаване — каза Хосаката.

— Кодирай го. Стандартен търговски код.

— Изпълнено.

Той потропа с длани по Оно-Сендая.

— Райнхолд Сайънтифик A. G., Берн.

— Пак заявка. Кой притежава Райнхолд?

Бяха нужни още три стъпала на стълбичката, за да достигне до Тесие-Ашпул.

— Дикси, — включи се той, — какво знаеш за китайските вирусни програми?

— Нито бъкел.

— Да си чувал някога за степенна система на име Куанг, Марк Единадесет?

— Не.

Кейс въздъхна.

— Добре, намерил съм една удобна китайска ледотрошачка, касета за еднократно използване. Едни хора от Франкфурт разправят, че можела да среже ИИ.

— Може би. Сто на сто, ако е военна.

— Изглежда като да е. Дикс, чуй ме и ми помогни с познанията си, става ли? Армитаж като че ли подготвя атака срещу един ИИ, който принадлежи на Тесие-Ашпул. Машината е в Берн, но е свързана с друга в Рио. Онази от Рио именно те е платосала оня път. Изглежда че са свързани с вила „Блуждаещ лъч“, домът на Тесие-Ашпул, към края на вретеното, и се предвижда ние да си пробием пътя вътре с китайската ледотрошачка. Така че ако Ледомлък стои зад цялата тази работа, той ни плаща да го изгорим. Самоизгаря се. Също така, нещо, което нарича себе си Ледомлък, се опитва да ме подработи на своя страна, да ме накара може би да се справя с Армитаж. Какво точно става?

— Мотиви — каза конструктът. — Голям проблем е това с мотивите при ИИ. Не е човек, чактис?

— Ъхъ, да, очевидно.

— Тцъ. Имам предвид, че не е човек. И не можеш да загрееш какво става вътре. Аз също не съм човек, но се държа като човек. Чактис?

— Задръж коня — каза Кейс. — Ти разумен ли си, или не?

— Хм, ами създава се такова впечатление, дечко, но всъщност съм само купчина ROM. Това е един от ония, ъх, философските въпроси, предполагам… — Отвратителното усещане за смях пробяга по гръбнака на Кейс. — Само че ако ме чакаш да ти напиша стихотворение, надали ще те огрее. Твоят ИИ, той може и да може. Но по никакъв начин не е човек.

— Смяташ, че не можем да разберем какви са му мотивите?

— Сам ли си е собственик?

— Швейцарски гражданин, но Т-А притежават базисния софтуер и машината.

— Свежо — отбеляза конструктът. — Все едно аз да притежавам мозъка ти и каквото знаеш, а пък мислите ти да имат швейцарско гражданство. Абсолютно. Голям късмет е да си ИИ.

— И се подготвя да се изгори сам? — Кейс започна да трака нервно където му попадне по клавиатурата. Мрежата се замъгли, изясни се отново, и той видя комплекс розови сфери, представляващи стоманен комбайн в Сикким.

— Автономията е алабалата, за която се е загрижил твоя ИИ. Мисля, Кейс, че отивате там за да срежете вградените вериги, дето му пречат да стане по-хитър. И не виждам как ще различите ход, направен от компанията, от ход, направен от ИИ-то на своя инициатива, така че може да се бъркаме и оттук. — Отново не-смехът. — Скив, тия неща могат да бачкат наистина яко, да си купуват време, за да пишат готварски книги и разни други там, но в минутата, имам предвид наносекундата, когато някой пробва да търси начин да направи себе си по-хитър, Тюринг ще го забърше. Никой не вярва на тия скапаняци, знаеш го. Всеки ИИ, построен някога, е с опрян в челото му електромагнитен патлак.

Кейс изгледа розовите сфери на Сиккимския комбайн.

— Окей, — каза той накрая, — включвам вируса. Искам да му прегледаш инструкциите и да ми кажеш какво мислиш.

Странното усещане, че някой наднича през рамото му, изчезна за няколко секунди, след това се върна.

— Парлива гадост, Кейс. Бавен вирус. Дават му шест часа работа за срязване на военна цел.

— Или ИИ. — Кейс въздъхна. — Ще се справим ли с него?

— Сто на сто, — каза конструктът, — освен ако не си хванал болестен страх от смъртта.

— Понякога се повтаряш, човече.

— Такава ми е природата.