Нежна завист

Грабнах кърпичката, попих влагата от лицето си и издухах носа си. Чу се звук като от хобот на слон. Много изтънчено.

— Защо?

Гласът ми прозвуча като дрезгав шепот.

„Каквото и да каже — помислих си, — ще го понеса“. Навярно излизаше с някое добро момиче, дъщеря на запален играч на поло, която обича домашния уют и приготвя обяд за лондонските бизнесмени в „Слоуа Рейнджърс“, фирма за доставки на храна. Поне щеше да му сервира домашно приготвен сос всяка Коледа. Всяка друга бе за предпочитане, отколкото да го виждам със собствената си сестра.

Ето каква кучка бях. Как можех да изпитвам облекчение, вместо да си кажа „горката Гейл“?

— Защото срещнах друга — отвърна той.

— Коя е? — осмелих се да попитам. За миг зърнах отражението си в огледалото над камината. Лицето ми бе червено като на герой от „Атаката на доматите-убийци“.

— Не се ли досещаш?

Гледаше ме някак странно.

— Господи! Не ми казвай, че излизаш със Снежанка.

— Разбира се, че не, глупачке — нежно прошепна Том. — Надявам се да излизам с теб, Алекс, стига да се съгласиш.

След тези думи припряно ме притегли към себе си и ме целуна, въпреки пламналото ми лице и сополивия ми нос.

Навярно очаквате да кажа, че не се е получило. Че сме се смущавали. Нормално е, поне първия път, нали? Изведнъж се запитваш дали дъхът ти е свеж и дали ще те вземе за развратница, ако отвърнеш на френската му целувка или захапеш устната му малко по-силно. Но това, което се случи всъщност, не може да се опише с думи.

Целувката му ме замая и напълно забравих за състоянието на носа и фон дьо тена си. Не можех да мисля за дъха си, за тлъстините на задника си и евтиния сутиен, чиято презрамка се подаваше през деколтето ми. Мислех единствено за Том и неустоимите му, леко напукани устни, които всмукваха моите. Целуваше ме така страстно и настойчиво, че ме накара да се почувствам красива и желана. В зърната ми нахлу кръв. Станаха твърди и чувствителни и изпъкнаха под ризата. Усетих топлина между бедрата си, която се разпростря по кожата на цялото ми тяло като вълни по водна повърхност, когато падне камъче. Устните ни ставаха все по-трескави и ненаситни, а когато неговите се откъснаха от моите, не съжалявах, защото обходиха цялото ми лице, затвориха очите ми, докоснаха върха на носа ми и се плъзнаха надолу към брадичката ми. Обсипаха шията и меката част на ушите ми с нежни целувки, от които ми се зави свят и ме завладя неудържим копнеж.

— Извинявай, Алекс — задъхано прошепна Том и се отдръпна от мен. — Не можах да се сдържа.

— Но аз го исках — отвърнах.

Изглеждаше смаян. На лицето му се изписа радост и изненада.

— Мислех, че ме мразиш — каза той.

Не можех да говоря и само поклатих глава.

— Алекс! На сватбата се държах като кръгъл идиот. Само при мисълта за връзката ти с онзи негодник Шеймъс ми се повдигаше. Разбрах, че ти е налетял, но бях толкова наранен, че просто избухнах. Не можех да се овладея, исках да ти го върна, да страдаш колкото мен.

— О, Том, толкова съжалявам, насърчавах Снежанка…

— Нищо подобно. Алекс, ти си твърде невинна, за да прозреш истинската й същност. Вината е изцяло моя. На мен всичко ми бе ясно от самото начало… реших, че е по-добре да постъпя като джентълмен и да запазя тайната й, за да не й попреча да изгради нов живот. Ако бях действал, нямаше да се случи. Бях твърде боязлив и се опитах да обвиня теб, а после толкова съжалявах за това, което ти причиних, че не знаех какво да правя със себе си. — Дълбоко си пое дъх. — Постъпих като ужасен гадняр.

— Не, не е така! — възразих.

— Напротив — каза Том. Изглеждаше истински засрамен. — Аз… използвах сестра ти. Е, не беше толкова долно. Казвах си, че е привлекателна и красива, което никой не може да отрече — припряно заговори той, но с тон на човек, който не я намира за такава, — и че щом нямам никакъв шанс с теб, мога да опитам късмета си с Гейл. — Вяло прокара едрата си ръка през косите си. — Скоро разбрах, че нещата няма да потръгнат. Толкова сме различни. Вкусовете ни са различни. Не се смеехме на едни и същи неща и просто нямаше искра. Опитвах се да прикривам чувствата си, като й купувах все по-скъпи подаръци, но истината бе… отказвах да я призная и пред себе си… че излизах с нея, за да имам поводи да се виждам с теб. Отбивах се в апартамента ви при всяка възможност. Бях отчаян, когато се скарахте и тя се изнесе. Знаех, че трябва да сложа край, но ми хрумна първо да се опитам да те убедя да се срещаме като приятели. Онази вечер в галерията взех окончателно решение. Ти беше толкова уплашена и смешна, изглеждаше прекрасно, а когато бе гола…

— Мокра — поправих го.

— Е, добре, мокра… имаш най-прелестното тяло, което съм виждал.

— А Гейл?

— Гейл? — промърмори той. — Алекс, никога не съм я виждал гола. Съжалявам, но сестра ти ми се струва твърде слаба. Не че искам да я обидя.

„О, никой не би ти се разсърдил“.

— Вечерта, когато й казах, че скъсвам с нея, тя го прие доста тежко. Боях се, че ще ме упрекваш, защото имаш пълното право.

— Това ли искаше да ми кажеш?