Нежна завист

— Добре — промърморих с неохота.

— Защо дойде тук? — попита Том и уверено завъртя волана към моето село. Явно бе направил старателно проучване. С ужас си представих как ме обсъждат с Гейл. „Психопатка — би казала тя. — Получила е нервен срив от патологична ревност“.

— Исках да се махна, да си намеря нова работа. Да започна на чисто — предизвикателно заявих.

— Да опознаеш и друг живот — тактично каза Том.

— Да. — Въпреки волята си, избухнах в плач. — Но отново се провалих.

— Всичко е наред.

Огледа ме от главата до петите.

— Не, не е. — Вече достатъчно се бях изложила. Не можех да се преструвам на силна нито секунда повече. Бях толкова уморена и отчаяна, а до мен бе единственият мъж, когото бях обичала истински, но не можех да имам. — Вече никога нищо няма да бъде наред.

— Значи не е свързано с Гейл? — попита Том и долових в гласа му нотка на паника.

— Разбира се, че е свързано с нея — изхлипах.

— Съжалявам, Алекс, искрено съжалявам. Не предполагах, че ще го вземеш толкова навътре.

— Е, вече знаеш — казах аз и закрих лицето си с ръце.

Колата зави към къщата и тръгна гладко по възвишението. Нямаше улични лампи или неонови реклами, които да засенчват звездите, и те блестяха по тъмното небе като диаманти, разпилени върху кадифе. Раменете на Том бяха сковани, сякаш очаква нападение от засада. Изглеждаше ужасно напрегнат.

Не знаех защо. Вече се бях примирила с неизбежното, нямаше да се измъчвам заради него.

Кой би могъл да го обвини, че бе предпочел Пепеляшка пред грозната й сестра? Особено след като тази сестра се бе оказала долна кучка. Напълно разбирах как се бе чувствала Елън, когато насърчавах Снежанка да флиртува с бъдещия й съпруг. Е, кармата ми го връщаше, при това с лихва.

— Кой ти каза? — попита Том с огорчение. — Исках да поговорим, да ти обясня лично…

— Нямаше да ми бъде по-леко, ако го бях чула от теб. По-скоро, още по-тежко — промълвих.

— Тогава от кого го узна? От Гейл?

Представих си как поднасям поздравленията си на Гейл със стиснати зъби и правя всичко възможно, за да хвана някоя лоша болест и да не отида на сватбата. Може би сама щях да изгриза краката си, вместо червеи, хранещи се с жива плът.

— Не. Не съм разговаряла с нея. Просто разбрах.

— Как така? Телепатични способности ли имаш? — попита Том.

— Престани — отегчено го помолих.

Паркира пред входната врата. До малкото ми невзрачно метро колата му изглеждаше още по-внушително. Прехапах устни и направих опит да се стегна. Том бе изминал целия път до тук само заради мен.

— Ще сваря кафе и ще приготвя вечеря — казах аз.

— О… Хубава къщичка — чаровно излъга той. — Забавно е човек да има такова малко убежище.

— Е, не можах да се скрия задълго.

За мой ужас прекоси стаята, притегли ме към дивана и хвана двете ми ръце в своите. О, не, тъкмо бях престанала да плача и отново щях да започна. Опомням се, а той изведнъж става нежен и състрадателен и това предизвиква нов порой.

— Беше тежко за Гейл — тихо заговори. — Няма да увъртам, Алекс, иска ми се да можех да ти кажа нещо друго, но не бих те лъгал.

— Разстроена? Защото е знаела, че аз ще бъда разстроена? — злобно промърморих и усетих, че очите ми отново се замъгляват от сълзи. — Колко мило от нейна страна.

— Е, не заради теб — каза Том. Изглеждаше озадачен. — Може би е имало нещо общо с теб, но според мен бе по-скоро заради самата раздяла. Мисля… може би това ще те подразни, Алекс, зная, че ме смяташ за мъж с монументално его, но предполагам, че ти си била…

— Том.

Напрегнах ума си да схвана смисъла на думите му и за миг сълзите ми секнаха. Но въпреки усилията, които положих, не успях да проумея какво се опитва да ми каже. Като Алиса в Огледалния свят, където изреченията имат подлог и сказуемо и звучат, сякаш са на английски, но…

— За какво говориш?

— За Гейл.

— Да, разбрах това, но от какво е разстроена, за каква раздяла става дума? За моето заминаване?

Никак не се връзваше. Колкото по-далеч се намираше сестра й със склонността си да подпалва галерии и да проваля сватби, толкова по-добре. Гейл би трябвало да празнува.

— Не. За мен и Гейл. За нашата раздяла.

Останах неподвижна. Неведнъж надеждите ми се бяха оказвали измамни. Вече никой не можеше да ме заблуди.

— Какво искаш да кажеш? Че сте си поделили хола? Или домакинските задължения?

Том ме изгледа, сякаш съм луда за връзване.

— Разделихме се, Алекс. Скъсахме. Вече не се срещаме. Гейл се премести да живее при родителите ви.

Двадесет години го зяпах с недоумение. Е, добре, може би няколко секунди, но ми се сториха цяла вечност.

После пороят се отприщи, бликнаха реки от сълзи и от гърлото ми се изтръгнаха ридания, от които цялото ми тяло затрепери. Не можех нито да ги спра, нито да ги овладея. Раменете ми се тресяха и се задъхвах.

Том нервничеше около мен като състезателен кон, затворен в клетка. Знаех, че мъжете мразят да гледат разплакани жени, но не можех да сторя нищо. Плачех ли, плачех.

— Алекс — тревожно каза той и ми подаде кърпичка на точки. — Моля те, престани, скъпа. Съжалявам, че нараних сестра ти, но не можех да продължавам така.