Никол

Тя кимна, останала без сили, и опря глава на рамото му. Ейб държеше фенера високо — в светлината се видя ниска, здрава наглед врата.

— Това местенце съм си го намерил преди година — каза Ейб гордо и дръпна резето.

Вратата се отвори към малка къщурка, зидана от камък. Вътре бе голо и празно, с изключение на клонките и листата по пода.

Айзък пусна Никол, тя се олюля и залитна. Той извади кърпата от устата й. Никол пое въздух, очите й се напълниха със сълзи на облекчение. Момчето сръчно развърза въжето от китките й, но когато коленичи да освободи и глезените й, Ейб изрева:

— Какво правиш, дявол те взел! Да съм ти казал да я развържеш?

Айзък хвърли зъл поглед към брат си.

— Какво може да направи? Не виждаш ли, че едва се държи на краката си? Има ли тук нещо за ядене? Каква вода ще пие?

— Зад колибата има кладенец.

— Какво е това място? — Айзък се огледа е отвращение. — Що за човек е тоя, дето си строи тук колиба?!

— Мисля, че по-рано не е било блато. Реката после се е разляла и го е отрязала от сушата. Наоколо има диви прасета, гъмжи от зайци, а на брега дори има ябълково дърво. Но сега си затваряй устата, върви да донесеш вода. Последния път оставих там една калаена кофа.

Настръхнал от нежелание да се подчини, Айзък излезе навън в мрака.

Никол се облегна на каменния зид. Болката чукаше в глезените и китките й, краката и бяха безчувствени, опита се да пристъпи и падна.

— Какво й направи?! — изкрещя Айзък от вратата. Върна се и привдигна Никол.

— Хей, момченце! — изгледа го Ейб накриво. — Като те гледа човек как търчиш, ще си помисли, че си й хвърлил око! Я остави тази кучка!

— По-добре ли си сега? — попита Айзък, сложил ръце на раменете й.

— Да — промълви Никол.

Той домъкна калаената кофа е вода и я поднесе до устата й. Тя пи жадно.

— Стига толкова — каза Айк. — Ела да седнеш. — Той сложи ръка около раменете й и я отведе до стената.

— Ти си все още хлапак — каза Ейб презрително. Отвори уста да каже още нещо, но се задоволи е тази констатация.

Айзък седна на пода и притегли Никол до себе си.

— Не се бой! — каза той, когато тя потръпна от неговото докосване. — Нищо няма да ти направя.

Тя бе твърде изтощена, твърде зашеметена и измръзнала, за да мисли какво е редно и какво не. Айзък притегли главата й на рамото си и само след няколко секунди и двамата потънаха в сън.

— Айк! — Ейбрахам хвана брат си за рамото и го раздруса грубо. — Събуди се! — Погледът му бе закован върху Никол. Какво се е лепнала тази никаквица за брат му?! Той е още дете, скоро направи петнайсет, не е бил още с жена… Но се държи с Никол така, като че ли е врял и кипял…

Ейбрахам я бе наблюдавал вече цял час, откакто започна да се развиделява. Черната й коса бе изпаднала от фуркетите и от влагата около лицето й се бяха накъдрили тънки косички. Гъстите мигли тъмнееха върху страните й, а устата й… Да я схрускаш! Причерняваше му, като гледаше как свойски я е прегърнал Айзък, сложил ръка върху кадифето до сами гърдата й…

— Айзък! — извика Ейб гневно. — Цял ден ли ще ми се излежаваш?

Айзък бавно отвори очи. Притисна по-силно Никол и се усмихна към нея.

— Хайде, ставай. Върви до шалупата да донесеш храната!

Айзък машинално кимна. Не помисли дори защо трябва да иде той, а не брат му. Винаги му се бе подчинявал.

— По-добре ли си? — обърна се той към Никол.

Тя кимна.

— Защо ме доведохте тук? Ще искате подкуп от Клей, така ли?

— Тръгвай да донесеш нещо за ядене! — Ейб прекъсна брат си, който се канеше да отговори нещо на Никол. — Аз ще й обясня. Хайде да те няма! — изръмжа той към брат си, който явно се помайваше.

Ейб застана до вратата, за да се увери, че брат му тръгва надолу по пътеката.

В мига, в който остана сама с Ейбрахам, Никол разбра, че е в опасност. Вчера не бе в състояние да мисли трезво, но днес вече разбираше какво я грози. Айзък е мило и невинно момче, но Ейб не е нито невинен, нито безобиден. Тя остана опряна на стената.

— Сега сме сами — каза Ейб тихо. — Сигурно ще ми се надуваш и няма да легнеш с мене, а? Ама те видях как се усукваше около Айзък и го остави да те опипва. — Той пристъпи към нея. — Госпожата обича само крехко месце, а? Момченца ти се харесват, а?

Никол стоеше като вкаменена. Не бива да покаже на този ужасен човек, че се страхува! Чу сякаш гласа на дядо си: „… защото в нашите жили тече кралска кръв…“ Тя погледна крадешком към вратата Дали не може да се промъкне покрай него?…

— Не става! — засмя се гърлено той. — Измъкване няма. По-добре дай да си направим удоволствието! Айзък няма да дойде. Ще му трябват няколко часа.

Никол се придвижваше бавно покрай стената. Каквото и да става, лесно няма да му се остави!

Преди да е направила и една истинска крачка, той протегна дълга та си ръка и я хвана за косата. Бавно, много бавно той започна да навива дългите кичури около китката си и така я теглеше към себе си.

— Чиста — прошепна той. — Басирам се, че е най-чистата коса, която съм подушвал някога! Някои не си падат по черните коси, ама аз ги обичам! — Той се закиска нервно. — Бас държа, че ще разбереш колко си падам по черните…