Никол

Мъжът я отведе към другия край на пристана, където в една стара, олющена шалупа чакаха двама мъже. Единият бе възрастен човек, кльощав и мръсен, стиснат библия под мишница.

— Ето я! — провикна се той. — Йезабел! Ето я грешницата!

Никол го изгледа гневно, понечи да каже нещо, но мъжът, които стискаше лакътя й, я блъсна силно и тя падна върху другия човек в лодката.

— Казах тихо! — изръмжа спътникът й. — Пази я, Айзък! Да не съм чул нито звук от нея!

Никол погледна младежа, върху който бе паднала. Лицето му бе по-меко от лицата на другите двама. Когато се отлепиха от кея, тя политна отново и момчето я подхвана. Никол погледна назад към къщата на Бейкъс. Видя Клей — позна го по голямата му бяла шапка. На врата на коня му бе надянат венец от цветя — явно, току-що бе спечелил надбягването и сега празнуваха победата.

Моментално схвана положението. Тези мъже изобщо не са заловили Клей!… Намираха се толкова близо до къщата, че само ако изкрещи, ще я чуят. Тя отвори уста, пое въздух, но викът не се изтръгна от гърлото й. Един голям тежък юмрук се стовари в лицето й, тя изгуби съзнание и рухна в ръцете не Айзък.

— Защо го направи, Ейб? — проплака момчето, опитвайки се да задържи отпуснатото тяло на Никол.

— Имаше защо. Ако не я беше зяпнал така, щеше да разбереш, че се готвеше да вика.

— Има и други начини да я накараш да мълчи — каза Айзък. — Щеше да я убиеш!

— Други начини, така ли? Да запуша устата й с целувка, така ли? — заклати глава подигравателно Ейб. — Виж, на това сигурно е свикнала! Хайде, защо не започваш? Аз и Па ще пазим.

— Това са грешни слова, момче! — обади се Илайа Саймънс. — Тази жена е блудница! Държим я само за да спасим душата й!

— Ясно, Па! — пресече го Ейб и изгледа Айзък с присвити очи.

Айзък избегна погледа на брат си. Правеше се, че не вижда многозначителното му хилене, докато все още държеше Никол в ръцете си, опрял гръб в перилата на палубата.

— Странно, колко е дребна, по-скоро дете, а не жена…

Айзък се смръщи, когато Ейб му подхвърли въжета и мръсна носна кърпа и нареди да я върже. Опита се поне да не нарани хубавата й кожа… От вчера се бореше със себе си, от вчера, когато Ейб дойде и каза, че ще отвлекат малката госпожа Армстронг. Ейб разказа на баща им как братовчедката Бианка наистина била омъжена за Клейтън Армстронг, как онази чужденка Никол замаяла главата на Клейтън и той изоставил Бианка, за да живее с тази френска пачавра… На Илайа толкова му трябваше. Бе готов да пребие грешницата с камъни.

От самото начало Айзък бе против това отвличане. Не беше сигурен може ли да се вярва на приказките на Бианка, нищо че му е братовчедка. Каква беше кисела, когато я заговориха първия ден на забавата… Но Ейб му проглуши ушите с това, колко била онеправдана, как Никол е изместила собствената им братовчедка… Каза, че ще държат Никол само докато се сложи край на тази измама и Бианка се омъжи отново за Клейтън Армстронг.

Но сега, като я държеше в скута си, Айзък изобщо не можеше да си представи, че е някаква хитра измамница, хвърлила око на парите на Клейтън. Тя май наистина се разтревожи за мъжа си. Но Ейб каза, че видиш ли жена, дето гледа мъжете така, както Никол гледа Клейтън, да знаеш, че не е свястна жена… Една съпруга трябва да е кротка, мълчалива и непривлекателна като собствената им майка. Айзък бе напълно объркан — ако можеше да избира, той би си взел жена като Никол, а не като майка си. Сигурно е така, защото и двамата с Никол са хора с лоши помисли, грешни и прокълнати от Бога…

— Айк! — подвикна Ейбрахам. — Престани да блееш! Не виждаш ли, че тя дойде в съзнание и ей сегичка ще се развряка? Натъпчи кърпата в устата й!

Айзък се подчини на брат си, както бе правил цял живот. Никол бавно отвори очи. Цялата й челюст бе схваната, болеше я непоносимо главата… Мина доста време, докато картината пред очите й се избистри. Опита се да помръдне устните си, но не можа и усети, че се задушава.

— Не мърдай! — каза Айзък. — Не се бой. — Говореше шепнешком, само тя да го чуе. — Веднага ще махна кърпата от устата ти, щом пристигнем. Затвори си очите и си почивай сега.

— Събуди ли се щерката на греха? — извиси глас Илайа откъм носа на лодката.

Никол погледна нагоре към момчето, което я държеше. Видя как той бавно замижа. Никол разбра и отново затвори очи.

— Не, Па — извика Айзък. — Още е в несвяст.

— Уес — попита Кей — да си виждал Никол? — Между очите му се бе врязала бръчка.

Уесли откъсна поглед от червенокосата хубавица, която го гледаше изкусително през притворените клепачи.

— Успя ли да я загубиш вече? Май ще трябва да взимаш уроци как да си пазиш жената! — пошегува се Уесли. Лицето на приятеля му бе напрегнато, той моментално остави бирата си на една маса и тръгна редом с Клей по поляната.

— Защо си обезпокоен? Откога я няма?

— Не съм я виждал от сутринта. Тя спеше още, когато тръгнах за надбягванията. Елън каза, че я зърнала да слиза по стълбата, но оттогава я няма никаква. Питах няколко от дамите, никой не я е виждал.

— Къде е Бианка?